Призовавам вси човешки същества

да обърнат се към Изгрева, що иде!

Ето времето настъпва за света,

истинската Светлина да озари на вси душите.

 

В мрака са кат слепи вашите очи,

за да виждате добре, тук нужна ви е светлина.

Аз ви дадох слънцето в небето да свети

и да топли вашите от кал тела.

 

Но в душите ви е непрогледен мрак,

ни звездица не проблесва, нито лъч светлинен.

Тази черна, страшна тъмнина отвред

във сърцето ти царува, о човеко, тъй наивен!

 

Как учудвам ви се всеки път

щом съзра живота ви греховен,

ето, вярвате на всякакви лъжи,

що предлага ви света отровен.

 

Даже най- невероятните измислици, о да,

възприемате със вяра и буквално.

Вярвате на смешни, глупави неща,

що дочувате да се разказват самохвално.

 

И приемате един от друг греха,

който дните ви запълва и ви покварява,

цял ден се предавате на смешна суета

и животът си иждивяте в добиване на плява.

 

Празен и суетен е всек земен миг,

изживян без радост и без мир в сърцето.

Замаените ви от лъжи човешки умове

безнадеждно слепи са и мъртви, ето.

 

Дните пълните с ненужни и отвлечени слова,

цял живот парите гоните във надпревара.

Мисъл сал една в душите ви лежи-

повече и повече пари, богатство, светска слава.

 

А храната станала е самоцел в живота ви,

угоявате телото си, що идол веч ви става

и незнаете, о вий човешки същества,

че това тело е временно и се унищожава.

 

И когато в туй тело настъпи смърт,

всичко що за него сте правили стойност няма,

а пък твоята душа, потънал в грях човек,

ето, тук пред Мен Твореца, на съд ще се явява.

 

Всичко ти оставяш тук на таз Земя,

от земята идеш и телото ти се връща в нея!

Твоята душа и твоя дух, що Аз Съм тебе дал,

връща се при Мен, отчет за земни си дела да дава!

 

В беззаконие живееш още от рождението си,

на родителите ти грехът посят е в тебе.

Тъй го носите, предавате един на друг

още от дълбока древност, от Адамовото семе.

 

Непокорство, лицемерие и злоба,

гордост и безумие, човеко,

крие твойта тъй окаяна душа,

що ще върне се при Мене на Небето.

 

Но с това, което носи тя

няма да живее сред светците!

Ада ще и бъде дом във Вечността,

дето нямат край ни воплите, нито сълзите!

 

Твоето безверие и подлост, алчността

са достатъчни във ада ти да влезеш.

Знай, че ада има сал една врата,

ала изход няма откъдето да излезеш!

 

Затова сега говоря ти, защото ти си сляп,

пътя към Живота го не виждаш,

във душа ти непрогледния и страшен мрак

пречи ти, човече, истината да прогледаш.

 

Грях коварен те е хванал за ръка,

води те кат роб към адовите порти,

ти покорен влачиш своите крака

към тъмнината, в що вовек ще си затворен.

 

Ала Аз те любя! Зная, ти сега си мъртъв в своя грях.

Искам да помогна ти във Моя дом да дойдеш,

само своето сърце към Мен, Твореца обърни,

и ще дойде този чуден миг, за истината да прогледаш.

 

Колко пъти викал Съм към теб,

ден и нощ зовял Съм те, човеко!

Искам да Ми станеш като син,

що баща любящи да дари с богатство свето.

 

О, недей да бягаш ти от Мен!

Чуй, Аз искам да ти кажа, че любов Съм,

Аз те сътворих за свят блажен,

да живееш вечно с радост, с мир и песен.

 

Пратих и Сина Си, Господ Бог Исуса

там, във долината смъртна да те търси.

Той те люби истински, помни го!

Затова и Свойта кръв проля на кръста.

 

Ето, виж, мнозина твои братя са спасени,

ето, подари им Сам Живота вечен,

в святата Си кръв ги тук уми

и им даде вместо смърт, живот в безсмъртие облечен!

 

Искам и на теб да дам това,

Господа Исус е в този миг до теб, човеко,

хлопа със прободените Си ръце

на сърцето ти, за да те Сам благослови вовека.

 

Отвори го, хайде, не Го карай да те чака!

Твоята душа във радост сладка ще трепти

щом Исус допуснеш, щом приемеш Го, веднага

светлина и сила във сърцето ти ще зацари.

 

Питаш Ме, но как сърце си да отворя?

Как да пусна Го при себе си сега?

Ето как човеко-сал в Исус повярвай,

и назад към своя грях не се обръщай никога!

 

Довери се Нему, знай, Той нежно те обича.

Милоста царува във сърцето Му от века.

Там където Го допуснат щастието идва,

и спасението става огърлица на човешката душа.

 

Знаеш ли, че ти изпълнен си със грешки,

без да знаеш ти живееш в грях всек ден.

Що е грях тук, питаш Ме ти по човешки-

туй неправда е и беззаконие, и плен.

 

Ето пушиш, тровиш тялото, що Аз ти дадох,

пиеш и отрова нова вливаш му сам ти,

после лъжеш и одумваш, клеветиш безмерно,

тъй раняваш съвестта, що пак Аз дал Съм ти.

 

Брата си, човека, с думи си отровни ти убиваш,

негово сърце раняваш със слова-изострени стрели,

клеветиш го, злоба черна те облива

кат го видиш, че се радва в свойте дни.

 

Ако ли пък има и добро богатство,

ти не мигваш в свойте нощи,

мислиш и кроиш си планове нечестни-

как да го настигнеш и задминеш ти,

 

за да можеш сам при случай да му се присмееш,

да го боднеш с думите-жила,

че си се издигнал веч над него,

че си се обогатил и имаш повече в света.

 

Другаде пък се оплакваш лицемерно,

че ти недостига, че живееш бедно, с мъничко пари,

а угоен си и твоето сърце тъй затлъстяло,

друго на човеците около теб крещи.

 

Лицемерецо, нещастний робе,

знаеш ли, че те очаква вечна смърт?

Тоз живот, що мислиш че добре живееш,

прах е, що най лек ветрец ще пръсне в миг!

 

Ти така научен си и мислиш, че това живот е,

мислиш, че е редно ти да скиташ във греха,

да прелюбодействаш,да завиждаш и да лъжеш,

да крадеш от братята си радостта, покоя и мира.

 

Ти научен си, че няма Бог, че само ти си,

мислиш, че не вижда никой в твоята душа.

Колко много ти грешиш сега, човеко,

Моите очи те наблюдават всякога!

 

Всичко що си вършил е записано вовека,

всяка твоя дума, всяка твоя помисъл-и лоша и добра!

Всяко твое дело и добро и недостойно,

вписано е в книгите Ми за всегда!

 

Где ще да се скриеш, щом пред Моя съд застанеш,

гузната душица твоя, где ще скриеш ти?

Цялата вселена тама ще те гледа

и животът недостоен твой, пред всичките ще се яви.

 

Ти не мислиш за това, нали човеко?

Ти научен си,че всичко свършва със смъртта.

О, прогледай, опомни се и греха си остави,

само тъй от тоз позор ще мож се отърва.

 

Зная, че не можеш сам, ти окован си във вериги.

Злите демони на Сатана (клеветника) са в твоята душа,

дом са си направили във нея

и се подиграват с тебе, дене и нощя.

 

Сал Исус, Синът Ми тъй прекрасен

може да развърже те, да те освободи!

И свободен, с Него в светъл път да крачиш,

там към радостните, вечни Райски дни.

 

Твой Спасител е Исус, ти приеми Го!

Сал повярвай, Той до тебе е сега!

С цяло си сърце извикай ти към Него,

и ще стане чудо в твоята измъчена душа.

 

Ще просветне Истината чудна,

твоето сърце ще се изпълни със любов,

тежкия товар, що тъй ти тегне

ще го вземе Той, Исус, и ти ще станеш нов.

 

Него Съм изпратил, Той ще те съживи,

Неговия Дух ще те за Вечния Живот новороди!

Святата Му кръв грехът ти ще умие,

тъй че твоята душа във светлина да заблести.

 

Вяра трябва сал да имаш в Него,

своето сърце, душата си, на Моя Син предай!

Той в замяна Вечният Живот ти подарява

и щастлива вечност в Божия пречуден Рай.

 

Зарад Него, Аз Творецът ти прощавам,

всичките ти беззакония ще Сам изтрия, запомни!

Греховете ти ще залича, от книгите ще ги зачеркна,

ако ти приемеш Моя Син Исус в сърцето си.