Настъпва тишина необичайна, мъртва,

светът притихва във тревога, нещо го гнети.

Каква е таз надвиснала беда, злокоба?

Защо небето е намръщено и огнено свети?

 

Във стихналия ужас тръпне цялата Земя,

във въздуха трепти тревогата неясна.

Защо, о ужас, си обхванал тез окаяни души

и мачкаш ги във огнени си пръсти?

 

Защо е мрачно, грозно туй небе сега?

Защо скали и бездни тържествено мълчат?

Защо огромните вълни на океан могъщи

притихнали във някакво очакване стоят?

 

Дойде ли във душите ви, човеци непокорни,

съзнанието за настъпващия край?

Великият Господен ден е толкоз близо,

затуй са в ужас непокаяните, знай!

 

О, бедни Мои чада, обзети от тревога,

защо са в ужас вашите души?

Дойде ли светлина в сърца ви тъмни?

И истината вече виждате, нали?

 

Безумните се лутат сред печал и скърби,

отчаяно поглеждат те един към друг.

Какво да правят, питат се неволно,

сред безнадеждност те се взират в страшний път.

 

Покруса и печал, страшна мъка

в очите им прочитам в този час.

О, слепи, немощни, нещастници човеци,

защо отхвърлихте във гордостта си Господа Исус?

 

Сега е много късно, вие Го отрекохте, осмяхте,

със подигравка произнасяхте тук името Му вий.

Не искахте да чуете за любовта Му,

дори не пожелахте да погледнете към Божий Син.

 

 Защо? Нима Той зло ви причини, о люде?

Какво ви стори Той, когато тук при вас дойде?

Защо презряхте любовта Му и Го приковахте?

Защо с пролятата Му кръв се подиграхте?

 

Обърнахте се гърбом, горделиво се изсмяхте,

с небрежност се отнасяхте към Неговия зов,

а Неговите думи, думи на Живота бяха,

стъпкахте ги в нозе си и отминахте във своя грях.

 

Сега треперите, сълзите капят от очите

и търсите местенце да се скриете от Неговия гняв.

Нозете ви омекнаха, не слушат ви ръцете,

сърцата ви се разтопиха като в огън жив.

 

Къде? Къде ще скриеш се човече, питам те отново?

Земята тясна е за грешника в тоз час.

Където и да идеш-Той, Исус те вижда

и няма да отбегнеш ти от справедливия Му гняв!

 

А срещу теб е и творението цяло,

Земята те не ще, не те приема тя.

Скалите не разтварят се за тебе,

морето те отхвърля, защо да го мърси душата ти с греха?

 

Сам с беззаконието си, с греха си,

отритнат и отречен си от всичко тук.

Лице в лице срещу Съдия строг и вечен,

застинал си в ням ужас и без звук.

 

Поисках да спася те, да те стопля,

поисках да ти дам и Вечния Живот.

Затуй изпратих Своя Син Исуса

да ти покаже истинския път.

 

Но ти не пожела. Презря Ме и отмина.

Ръката Му протегната отблъсна с яд.

Гласът Му те повика с нежност блага,

но ти отхвърли Го и пожела живота в ад.

 

Добре, сега защо трепериш в смут, отчаян,

и молиш се за милост с разкаяние в очи?

Сега си спомняш как те виках, как те чаках,

как ти отрече и отхвърли си Спасителя, нали?

 

Нещастнико, защо отрече Пратеника Мой?

Ти вече си осъден, огън вечен те очаква!

Не ще смиля се веч, бунтовнико, ти знай,

присъдата е окончателна и ти погиваш безвъзвратно!

 

Това ,човеко бедни, те очаква скоро.

Пред теб картината на туй, що иде Аз показах.

Сега ти още малко време имаш

да си помислиш, благовремие ти дадох.

 

Тъй както пътник закъснял

надява се на влакът най- последен,

така и ти си като него, с неговия дял.

Последний влак е този зов нагледен.

 

Ти ако пак се колебаеш и изпуснеш го, помни-

не ще заминеш за земя блаженна,

а без надежда ще преминеш и последните си дни,

и идващата твоя гибел ще е неизбежна.

 

А колко много те обичам Аз, човече грешни!

Аз Съм Творецът и на теб, и на Вселената безкрайна.

И толкоз много любя те, че зарад теб, човеко,

единственият Син Свой, Сам за теб отдадох, знай го!

 

Как свидна ми е твоята душа човече,

как пълно с жалост е сърцето ми към теб!

Защо си толкоз огрубял в греха, човеко,

та не разбираш, че добро желая ти в тоз свет.

 

Как светия Мой Син увисна там на кръста,

и как бледнееха страните Му,

и гаснаха очите, знаеш ли, кажи Ми?

 

Ти чул си как Той умираше отречен и за теб,

как плащаше с кръвта Си твоята душа , о слепи.

Ти проумяваш ли таз Негова любов, човече?

Ти проумяваш ли защо заради теб умря на кръст?

 

Разбираш ли, че скъпа е цената дадена от Него за душа ти,

разбираш ли, че зарад тебе там тече Неговата кръв!

О, ако ти би разумял със слабия си ум, човеко,

как много Той обича твоята душа окаяна, несрета,

 

о, ако ти би проумял на Неговата жертва истинската и цена,

ти би покаял се във вретище и пепел пред нозе Му свети!

Той има власт и над Живота и смъртта,

възкръсна Той, защото Сам живота носи!

 

Той сам прие човешки образ, стана път,

за да помогне ти да стъпиш на крака си, робе.

Да ти открие Истина една,

да донесе ти Светлината вечна,

 

да влее у душа ти радостта,

да облече те в дрехата на святост, ето.

Той ти донесе Вечния Живот,

чрез кръстната Си смърт Сам ти го подари, човече!

 

Условието малко ти ако изпълниш днес,

ще имаш го Живота Вечен!

Това е леко, изпълнимо е за теб.

И близо, много близо до уста ти!

 

Това е вяра, вяра във Сина Ми свет,

това доверие е в Бога, сине клети.

Когато вярата изпълни твоето сърце

ще дойде прояснение в ума ти.

 

И ти със светнало във радостта лице

ще разбереш, че веч спасен си.

Исус е твоето спасение, помни!

Той е Спасителят, Той е Живота, Пътя!

 

Чрез Него ти ще радост наследиш,

във Него пълнотата Моя ще намериш, ето.

Покай се, чадо! Аз те любя, разбери!

Как много омърсен си в грехове безмерни!

 

Сал там пролятата на кръста кръв, помни-

умива те от тях, ако повярваш, маловерни!

На теб е нужна вярата във Мен,

тя ще те крепи в тревоги и несгоди,

 

тя ще ти дава и крила, за да летиш

към свят блажен, где радост има, бедни.

Тогава друга ще е твоята съдба,

картина друга ще е посоката ти, о човече!

 

Как ти ще срещнеш с радост Вечността,

как смърт, печал и страх от теб ще са далече.

Когато дойде най- великия Господен ден

не ще топи се в ужас твоето сърце,

 

а с радост пълна ще е твоята душа в тоз миг блажен,

и с любов ще гледа веч към теб Исус от святото Небе.

Той ще те вдигне на прободени ръце,

високо ще издигне те във радост,

 

и ти ликуващ ще възпяваш Бога от сърце,

отивайки във Царството на вечна младост.

Не ще да търсиш място да се скриеш,

когато Той, Исус, застане пред света,

 

не ще затваряш в ужаса очи си,

когато Той погледне от Свойта висота.

А радостно ще викнеш ”Алилуя,

хвала на Тоз, що ме изкупи от смъртта!"

 

И твоето сърце възторжено ще хвали

Спасителя Исуса, на Бога свят Сина.

Така ще бъде, ако Го приемеш днес,

защото утре ще е късно!

 

Така ще радваш се във вечността, о мъничък човек,

ако обикнеш Го и Му се довериш напълно!

Аз те обичам, искам и да те спася

от страшна гибел, и от огнения пламък!

 

Аз искам Вечния Живот да ти даря,

затуй ти дадох Своя Син, човеко малък!

На Своите тъй любещи ръце

Той ще те пренесе през бездните на океана,

 

и Неговото нежно, всеотдайно и добро сърце

ще стопли твоята душа самотна и окаяна.

Ще носи твоя тъй горчив товар,

ще влива сили в теб, човеко морен,

 

ще пази те от бури, ветрове,

и ще те заведе във свят преславен.

Подай Му своята ръка тъй слаба!

Сърцето си широко отвори!

 

Душата ти жадува за отмора,

жадува някой с нежност да я приюти.

Това знай, може само Той,Исус,

Той реален е и ти ще Го познаеш, о човече!

 

От теб не е далече Той сега,

и чука на сърдечните ти двери вече.

Богат Съм с милост Аз към теб сега,

препълнена с любов към теб е Моята душа!

 

Да те спася копнея всеки миг,

подай Ми своята тъй немощна ръка!

При Мен покой е, мир и светлина,

при Мене ще отдъхне душата ти печална,

 

ще грейне във очи ти радостта,

ще се изпълни твоето сърце с любов омайна!

Ела! Аз Съм до теб, повярвай Ми сега!

Ще разбереш ли как те любя, о човече?

 

Как Сам копнея да ти дам, о да,

с любов безкрайна, виж, Живота Вечен!