Морето е дълбоко и потайно,

отгоре гладко и красиво е на глед,

но в дълбини му крият се скалите

и урагани се притайват там отвред.

 

И ето, изведнъж морето кротко,

що нежно своите вълни люлей,

превръща се във ад кипящ и страшен,

и сякаш е пред теб ужасен змей.

 

Така и ти, човече, си като морето,

наглед добър, културен и вежлив,

и облеклото ти изрядно е и чисто,

но туй е фалш, отвътре е греха смрадлив.

 

И само малко щом се ти откриеш

показва се нечистота и смрад,

подводните скали показват се кат пирей,

там дет не ги очакваш, като на парад.

 

Грехът като скала потайна, скрита

у тебе си живее най- честит,

и ти доволен, че отвън е всичко гладко,

живееш и си мислиш, че си много чист.

 

Недей се лъга! Ти прикриваш финно

пороците си, помислите жалки, зли,

зад лицемерната усмивка жлъч се крие

и завист, укор и омраза там към вси.

 

Към тези, що изглеждат че добре са,

че имат всичко дето нямаш ти,

че здраве, радост и добро богатство

заситили са всичките им дни.

 

И черна завист те разяжда тебе,

и зло проклето във сърце ти все кълни,

и мъчиш се от всичко туй додето

не ги достигнеш и надминеш ти.

 

Така минават дните ти в живота,

подобно теб и други мислят си така,

завиждат си и мъчат се в нощите,

и лоши помисли кълнят у всякоя глава.

 

И вместо като братя да сте всички,

и вместо с труд и радост да живеете сега,

кроите, лъжете, крадете и сумтите,

додето не задоволите в себе си плътта.

 

Е, питам те, човече, ето имаш

тук всичко, що го има твоя брат-

щастлив ли си и радост сладка

изпълва ли душа ти, като си богат?

 

Мир имаш ли? Покоят твой къде е?

Защо отново празно е във твоята душа?

Нали си мислеше, че щом кат всичко имаш,

ще заживееш ти във радостта?

 

Но не. Отново нещо теб не ти достига,

отново недостойни мисли в тебе се роят,

отново подло чувство те обзема,

че пак не си по-горе, а отново си назад.

 

И тъй текат си ден след ден,

в душата ти натрупва се утайка

и ти от всичко вече озлобен,

проклиняш с вопъл даже свойта майка.

 

Със отчаяние извикваш: Где е Бог?

Какъв е тоз живот, тъй безнадежден?

Защо ми е това, което имам,

щом кат ме очаква гроба леден?

 

Така понякога в ума ти се явява

тоз ужасен и отчайващ, стар въпрос,

така, за миг кръвта ти се смразява

пред зеещата пред очите ти омразна пропаст.

 

И ти като с ръка отпъждаш него,

въпросът, що стои във твоята глава,

и сякаш него там да го не гледаш

си слагаш на очите розовите очила.

 

И като сляп вървиш и се препъваш,

и своите уши запушваш с шум отвън,

че иначе на съвестта гласа дочуваш,

отекващ в твоето съзнание, като камбанен звън.

 

Сега на теб ще ти говори тук Твореца -

Създателя на таз вселена и Земя,

ще ти говори тук на тебе не човека,

а Тоз, що вложи в теб от Себе Си Духа.

 

Сега ти спри! Послушай що ще ти говоря!

Ако желаеш изход от живота свой тъй пуст,

сега ти замълчи и Мен послушай! Тихо!

Говори ти Спасителя. Чуй Неговия глас!

 

Ела при Мене, беден, уморен човеко!

Тук остави това, което си събрал!

То е нетрайно, ще изгние и е нищо.

Това ти сам не си ли го разбрал?

 

Ти си събрал имот, пари, награди,

признания, похвали и скърби,

събрал си тежки мисли и несгоди,

събрал си много грехове през тези дни.

 

Натрупал си камара до небето

от тоз боклук, ненужен теб,

а сам затиснат най-отдолу си, човеко,

и малко ти остава да си труп.

 

Освободи сърцето си от тази пепел!

Душата ти не може да цъвти,

щом ти обвил си я в ненужни дрипи,

които непотребни са й, разбери!

 

От таз грамада непотребни теб боклуци,

от този прахоляк и стари вехтории,

от тези наслоени в тебе грехове, пороци,

ще те освободи само Спасителя святи!

 

Сега ще ти разкажа тук за Него,

за Този, що не си познавал ти,

за светия Исус, Син Божий,

дето определен бе теб да те спаси.

 

Живял е Той отдавна на Земята,

във скърби, от човеците проклет,

едничка дреха имал на гърба си,

но имал чудна, славна вест за теб.

 

Исус Христос изпратен бе от Мен

на таз Земя, потънала в греховен плен,

във плът роди се там във Витлеем

от дева непорочна, в зимен ден.

 

Расна Спасителя най- скромно, в бедност,

покорен и смирен пред майка и баща,

без грях, със Духа Свят изпълнен,

Той чакаше на славната Си мисия часа.

 

И ето Го израснал мъж изряден,

със образ чуден, светъл, чист,

очите Му излъчват само обич,

защото Божията сила беше в тази плът.

 

Изпратих Го там Него, Сина Божий,

избрания Владетел на света,

най-светлия, пречист Агнец за вази

изпратих, та човека да изкупи от греха.

 

Той взе на Себе Си там ваште беззакония,

Той в своето сърце прие печал и скръб,

и вместо наказанието да получат го човеците,

Исус подложи от любов там Своя гръб.

 

И ето, Той отива към Голгота,

(не знаеш ти за тоз позорен хълм).

На него беше разпнат с беззаконни

Тоз, дет донесе Вечния Живот тук вам.

 

Той прикова на кръста дървен там

смъртта, що ви коси до днешен ден,

тя, тази смърт владее ви от време,

когато в Рая още съгреши Адам пред Мен.

 

Исус дойде, та да убие нея,

таз смърт жестока и тъй зла,

извади Той отровата от вази

и прикова греха на Голгота.

 

От този ден Спасението славно

тук има всеки, който вярва в Мен,

който Исус Христос приеме с вяра,

ще бъде с радост тук от Господа спасен.

 

Повярвай, сине Мой, Аз те обичам!

И Своя Син там дадох зарад теб.

Повярвай в Живия Спасител чуден

и ще приемеш с радост от Небесен хлеб.

 

А Него който вземе, ще живее

във Вечния Живот, във радостта,

от тоз Небесен хлеб който приеме,

спасението свое ще получи във Христа.