Ех, човеци, тъй бедни и морни,

що е туй дет става със вас?

Що робувате вий най-безволно

на врага, а не искате Моя Исус?

 

Защо тичате бързо надолу,

там, където са всички беди?

На тълпи вий се носите морно

към отчайващи, мрачни тъми.

 

Ето тук е Исус, що е знака,

дето вази показва прав път,

дето вази извежда от мрака

и ви води към чудния свет.

 

Ето виж ги, пред тебе са двата

пътя, значещи смърт и живот,

ти недей тук се чуди и вайка,

а избирай сам верния път.

 

Две врати са пред тебе в нозе ти,

две посоки-на смърт и живот,

леко влиза се, знай, през вратата широка,

дето води те тебе във смърт.

 

Тази малка вратичка що виждаш,

че е тясна и проста наглед, е Христос,

щом към Него пристъпиш с надежда,

ще преминеш от смърт към живот.

 

Тази порта към Рая те води,

този път е Исуса Христа,

дето за теб на кръст бе прободен

и за тебе понесе смъртта.

 

Пътят, дето те води във Рая

е и тесен и стръмен, трънлив,

много ветрища веят над него,

много вражи стрели го секат.

 

 Не, не спирай се тука, човеко,

виж накрая една Светлина,

тя маяк е на тебе във мрака,

ти тръгни и подай Ми ръка!

 

Аз, Исус, те обичам, човеко,

Аз ще стопля сърцето ти, що е от лед!

Ще те водя към Моето Царство,

ще ти давам любов, смях и мед.

 

Аз те виждам как стенеш и плачеш,

Аз те виждам сред твойте беди,

чувам как бие сърце ти тревожно,

как зове Ме във мрака:”Ела, помогни!”

 

Колко жалост изпитвам към тебе-

скитник беден и гонен отвред!

Ти Ме търсиш без сам да разбираш,

ето, тук Съм, нек бъда приет!

 

Искам вече да бъдеш свободен,

от греха си да бъдеш далеко,

роб на греха да не бъдеш покорен,

а раб Божий да бъдеш от днес, ти човеко!

 

Минути, секунди делят те от Мене,

сега помисли си и дай Ми ръка,

знай, няма веч време, сега е момента,

Аз много тук искам и теб да спася!

 

Защо заблуждаваш сърцето си плахо

с науки и разни лъжи от света,

защо си повярвал, че Ме няма, човеко,

сам Мен ще познаеш, щом оставиш греха!

 

Ето, Аз ти говоря, Създателя твой,

не можеш ме види, смутени,

но виждаш творенията в тоз свят Мой,

та Аз сътворих теб и тази Вселена!

 

Невидима тука е Моята сила,

но видими тука са Мойте дела,

и тези, що любя със милост голяма

ме чувстват във свойте човешки сърца.

 

Над тебе изливам Аз милост и радост,

за тебе Аз дадох тук тези слова,

защото обичам те, жалък човеко,

такъв си, щом бягаш от своя Баща.

 

Върни се при Мене, ти блудни Мой сине,

Аз тебе богато с любов ще даря,

за твоето връщане всички ще пеят,

ще славят във радост Отец и Сина!

 

Дарявам ти виж, тук, Своето име,

от днес Християнин до века живей!

В сърцето ти ледно Дух Свят ще излея,

душата ти жива веч в радост ще пей!

 

Очите ти вече нек виждат Голгота,

умът ти нек знае и помни смъртта,

що тамо понесе Спасител човешки!

Надеждата твоя нек бъде Христа!

 

Велик Син на Бога, могъщ и преславен,

Прекрасния Княз, що в слава сияе,

отиде при вас на Земята ви грешна,

с живота безкраен да ви запознае.

 

Той даде ви пример на вяра и сила,

показа ви как да живеете с мир,

във святост на Мене тогаз уповава

и вкуси от вашата смърт, вражия пир.

 

Ето, натам сега погледнете!

Небето бе мрачно и тъмно от скръб,

Голготския хълм чака вече Исуса,

Земята се сгърчи от срам и от смут.

 

Сега погледнете Го, ето нагоре

понесъл е морно на рамото кръст,

Той носи греха на човека уморен,

отхвърлен от него, даже проклет.

 

Над челото бяло венеца от тръни,

под него се виждат там капки от кръв.

И мъка неземна с любов е стаена

в очите на този Син Божий от плът.

 

След Него престъпници двама пристъпват,

убийци, що своя си грях ще платят

там крачат след Святия, чуден Спасител,

и чудят се много, не мож разберат,

 

защо този святи човек ще разпъват,

Той нищо за смърт не е сторил в света.

Живял е във святост и чист е пред Бога,

а ето Го, крачи със тях към смъртта.

 

Товарът е тежък и трудно се крачи,

товарът притиска Исуса до смърт.

Човешкия грях към Голгота Сам носи,

с това Той спечели за вази Живот!

 

Минутата страшна е близо, поспри се

човеко, и виж в този миг,

как Божият Син приковават тъй леко

без жалост и милост, а Той е велик!

 

В тоз миг нечовешки Земя се потресе,

Небето със гръм за Исус заплака,

завесата в храма на две се разкъса

и стана това, що пророците свети писаха!

 

Исуса Христа, Спасител човешки,

поднесе на вашия род Вечността!

Взема на плещите Си мощни греха ви,

пребори със сила могъща смъртта!

 

Живота сияен там възтържествува

и силна, прекрасна Зора засия,

убита биде тъмнината на злото,

и Истина свята в любов запламтя!

 

Сега, ти човеко, четящ тези думи,

видя ли Исуса сред хората зли?

Видя ли как Него, Светеца убиха,

а Той за това със Живот ви дари!

 

Такава любов ти видял ли си нейде?

Не си. И не ще срещнеш тук никога.

Само Исуса, Мой Син се намери

за теб, грешник беден, да вкуси смъртта!

 

Сега Той те вика, зове те със милост,

повярвай във Името свято-Христос!

Така ще намериш ти радост велика,

Спасение славно, наместо греховен живот!