Лицето ти е бледо, о човече,

очите ти смутено думите четат,

сърцето ти потръпва, тъй е клето,

душата в стон въздъхва. Иде смърт.

 

Защо си побледнял, защо посърнал?

Къде е радостта ти и мира?

Защо въздъхваш тежко уморено

и тъй отчаяно ти махваш със ръка?

 

Животът ти премина във несгоди,

година след година ти се надаше, на що?

Че ще построиш дом, че ще живееш мирно,

че ще отгледаш и деца си здрави до едно.

 

Сега ти гледаш не напред, а где?

Поглеждаш уморено, но назади,

животът твой премина как да е,

но де туй, което чакаше душа ти?

 

Дълбоко в тебе отчаяние узрява,

нима за туй живял си на света?

Семейство ти създаде и уют ти в дома си,

отгледа и деца, но где е, где е радостта?

 

Редят се дни и месеци, години,

след ясен ден настава нощ и пак

настъпва утринта, и слънцето изгрява,

но ти си все посърнал и недраг.

 

Защо, защо, защо? В сърцето ти отеква тоз въпрос.

Защо живея и какво съм аз, човека?

Където и да ида, що и да захвана,

отново виждам, че се приближава мрака.

 

Бъди по смел човече, сам признай си-

ти виждаш своята безизходност. Да!

Не се залъгвай. Нищо не помага.

Ясно си разбрал, че краят неизбежен е смъртта.

 

 Това така е. Нямаш избор ти.

Където и да идеш краят твой е гроб.

И всичко, що събрал си в свойте дни

ти тук ще го оставиш, бедний роб.

 

Сега ти помисли, това което преживял си,

запълни ли в душата ти отчайващата празнота?

Това, което си постигнал във света ти,

донесе ли покоя и мира във твоята душа?

 

Сърцето ти е пълно със тревоги,

смут тежък е обвил душата и ума,

ти чувстваш, чувстваш страшна безнадеждност,

и страх потаен и свиреп е всяла теб смъртта.

 

Но знаеш ли защо са тъй тревожни

денят ти и нощта, сърцето и ума?

На теб ще отговоря, о човече морни,

тежи, тежи ти като камък тук греха.

 

Душата твоя тъне в отчаяние,

защото иде, иде ден на съд!

И тя пред Мене ще застане, и за наказание

ще чака, вместо за Живот в Райски кът.

 

Ти чуваш ли понякога гласа на твойта съвест?

И питаш ли се някога какво е тя?

Бъди сега по- смел и сам кажи Ми-

на що те учи тук на съвестта гласа?

 

Ти можеш ли, човече, сам да различиш

добро от зло и правда от неправда?

Какво е грях, измама и лъжа

ти знаеш ли, или те твойта съвест заблуждава?

 

О, беден, сляп, окаян ти човек,

Аз искам тук на тебе да помогна,

да те изтръгна, тебе, робе клет,

от смъртна клопка и от ямата отровна.

 

Но кой си ти дет тука ми говориш?

Ще питаш ти смутен от тежки истини.

Ще тебе отговоря, о човече бедни,

Спасителя съм Аз от рова на смъртта.

 

Исус Христос съм Аз, Сина на Бога,

пролях на кръста дървен святата Си кръв,

ръцете Ми прободоха с пирони

и на глава Ми сложиха венец трънлив.

 

Ти знаеш ли защо там бях повесен,

защо понесох смърт там без вина?

Ще кажа ти човече- в жертва бях принесен,

за да изкупя от греха и твоята душа.

 

Това смъртта бе, дет на теб се пада,

венец е тя за всеки потънал във греха.

За твойто беззаконие, о слепи,

ти си заслужил в този свят смъртта!

 

И ето, тази твоя смърт Сам Аз понесох,

взех твоя грях на Своя гръб!

И наказанието справедливо, но не леко

получих Аз на онзи дървен кръст.

 

Това го сторих от любов към теб,

така не може да обича даже майка.

Познай, о ти човеко, морен, клет,

таз Моя обич чиста всеотдайна!

 

Тук Аз, Исус Христос живота утвърдих,

възкръснах, оживях ,Спасител ваш станах,

та всеки който в Мен повярва, ето,

Живота Вечен да получи, вместо гробен прах.

 

Какво е грях, ти питаш се човече-

това е нарушение на Божия Закон, помни!

Той даден бе на тебе, сляп човеко,

за да познаеш що е грях. Амин!

 

В заповеди десет сам Отеца

изложи правда, истина и светлина.

Там ти се взри и помисли си. Ето,

ако си мъдър ти ще познаеш Божията правота.

 

Ела сега при Мен! Не ще ти можеш

сам да изпълниш тези светли правила,

че твоята душа е поразена от неправди

и нужно е да бъде осветлена чрез Духа!

 

Ето отново те поканвам, ти ела!

Аз Съм любов, спасение, надежда!

Хвани се ти за Моята прободена ръка

и сам ще видиш, как душата твоя се възражда.

 

О, скитниче смутен, ти цял си в грях,

той е омърсил твоя ум, душа и тяло.

Ти сам не виждаш се и мислиш, че си прав,

но я се погледни във Мой то огледало!

 

Кое е то? (Недоверчиво питаш)

И що ще зърна там, аз сам не знам.

Ликът си виждам в свойто огледало,

но не личи там нищо, що достойно е за срам.

 

Ти гледаш се отвън, човеко горд,

но вътре в тебе виждат Моите очи!

В твойта вътрешност греха се крие тайно

и замърсява твоята душа, помни!

 

Ако желаеш да се видиш с Моите очи,

в словото на Бога свят сам погледни се!

Ще видиш се окалян в тиня, беден роб,

в греха омърсен, опетнен чак до погнуса.

 

Сега е в смъртна болка твоята душа

и тежка мъка впива се в сърцето,

ти имаш, имаш нужда от Христа,

Той само мож покой и мир на теб да прати!

 

Сега повярвай! Брат ти Мой бъди!

Опри се на ръце Ми доверчиво!

Аз тъй съм силен, мощен и велик,

на теб Живота Вечен ще ти дам, ти приеми го!

 

Ела, ела! За тебе Аз страдах,

Мой сине блуден, Аз те чакам, знай го!

За теб приготвил съм дом чуден и богат,

ела и прошка Ми поискай незабавно!

 

Покай се, приеми Христос с любов,

ти злото намрази, греха отбягвай,

с вяра чиста ти бъди и знай -

с Господа Исус смъртта ще ти избегнеш, сал повярвай!

 

Аз Пътят съм, Аз жива съм вода,

Аз Истина съм и Живот блажен!

Който в Мене вярва и презре греха,

ще бъде от смъртта освободен!

 

Аз ти простих греха и твоите неправди,

Аз те умих в най-свята, чиста кръв,

но за да вземеш ти от Мен Живота вечен,

покай се от греха, бъди във вяра пръв!

 

Тоз свят Мой е и ти творение си Мое,

Аз любя те кат роден, мил баща!

Прощавам в милост беззаконието твое,

ако ти вярваш искрено в Господа Христа!

 

На Духа Свят ти тук се довери,

Той истината носи и дарява

на всеки, който люби Ме, помни,

и който в Сина Божий радостно повярва.

 

Той ще те доведе във Рай блажен,

ако прилежно следваш Господа Исуса,

Той за Живот безкраен ще те възкреси,

щом към Спасителя си с обич чиста!