Листата пожълтяват, окапват призори,
и клоните остават там скръбни и в сълзи.
Чернеят голи клони. Земята изсъхна,
повейва суховеят, отнася сухите листа.
О, колко стон и мъка! О, мрачина!
Година на разруха лежи на таз Земя.
Сивеят сухи тръни, зеят пукнатини,
трева изсъхва, гине, не чуват се песни.
Мор, мор, година гладна,
сълзи, печал и страхове,
небе изцъклено, немилостиво,
увенчало е все в поле.
И жълтий цвят тук тържествува,
ликува върху сухата земя,
и жар се сипе, непрестава,
и всички са като подкосени цветя.
И капката вода по-скъпа е от злато,
но няма, няма да намери се сега.
Защото Истината вий, човеци не приехте,
а поругахте се със Господа Христа.
В пустиня ще обърна таз Земя и туй небе.
Ще запретя небестните отвори. Да!
Във мъртъв пясък ще превърна почва плодородна,
и бистри езера ще стенат в сухота.
Елате, вижте где е чудната зеленина!
Ех, няма ги цветята, росните ливади.
И въздух свеж вие не дишате сега,
а сал отрова, дим, вонящи пари.
Защо, човеко, ти забрави Мен, Твореца?
Защо презря на Сина Мой кръвта?
Отказа със насмешка милостта Ми
и с гордост зла отмина Ме в света.
Това що ти описах бъдеще е твое,
ти си безводна и пустееща земя.
Дърво си ти дваж мъртво, почерняло,
изсъхнало, без цветове и без листа.
Душата ти в агония живее,
задушена и чезнеща в скръб,
защото с много грехове е опетнена,
и чака я, очаква я позорна смърт.
Лицето ти е хладно, безразлично,
четеш и чудиш се, дали да продължиш.
Аз те съветвам тук, ти помисли си!
Аз искам да ти кажа, че съм Жив.
Аз Този Съм, що тебе сътворих те,
но ти отричаш Ме с ирония сега,
а знаеш ли, че скоро ще преминеш
от този свят и ще напуснеш ти плътта.
О, колко искам да говоря тук на тебе!
О, колко искам да помилвам твоята душа!
Ръката Ми прободена на теб подавам
и искам в Рая чуден да те заведа.
Ти си дърво изсъхнало и запустяло,
във себе си ти мъртъв си, помни!
Духът ти се нуждае тук от Мене
Аз съм Спасителят от смъртните скърби.
А ти незнаеш, че живееш в крайно време,
че ти, човече, си пред пропаст зла,
че твоите очи са слепи и сърцето ти ранено,
че Аз, Исус дойдох да те от мъките спася.
Ти погледни към Мен сега, веднага!
Не знаеш ти, че скоро ще съм тук кат Съдия.
Сега е време в Мене да повярваш.
Покай се! Приеми Ме! Отвърни се от греха!
Недей бъди дърво насред пустиня,
безплодно, диво, без листа и плодове.
Недей да бъдеш като пясъка ронливи,
в който нивга нищо не расте.
Ти знаеш, там където няма влага,
не никне нищо, ни трева, ни цветове.
Ти си разбрал, че в сушави години,
човека плодове не ще да набере.
Така е суха твоята душа, като земя неплодна,
в нея веят ветри зли и носят само тръни.
Тя стене, мъчи се, за милост тук зове Ме,
жадува благодатен дъжд, мечтае да е цъфнала градина.
Жадува тя да има плодове,
жадува да е кат маслина,
и там край благодатни брегове
да живее тя в радост и във сила.
Но що и пречи? Я си помисли!
Кое изсуши я, кое тъй изтощи я,
та тя на пясък сух се тук уподоби,
и на пустиня що оприличи я?
Не знаеш, кимаш ти учудено с глава,
не знаел си, че туй е във душа ти.
Сега нали, човеко, ти разбра това,
изслушай Ме, ще ти говоря в тоз час на съвестта!
Ти се нуждаеш тук от Мойта сила!
И ето, Аз те умолявам, ти я приеми!
Кръвта Си Аз пролях, та тебе да умия,
от твойте грехове, от твоите злини!
И ето, Аз на теб, човеко, заявявам,
Аз, само Аз дърво изсъхнало раззеленявам,
Аз, само Аз живота мога в теб да влея,
защото Бог Съм Аз и Аз Живота давам!
И то Живота Вечен в Рай красив,
кат дар го давам на човека малък!
Тогава, още там на дървения кръст,
на вас, човеци, го донесох кат подарък!
Сега, човече, ти живееш в тъмнина,
душата ти е сляпа и смутена.
О, тя жадува Божията светлина,
но знай, сега е още тя от мрак пленена.
Аз мога в миг да я освободя и сгрея,
Аз мога да й радост подаря,
Аз Път съм, Аз Съм Светлина за нея,
Аз, що разпънат бях на Голгота!
Възкръснах и животворящий Сам станах,
и давам щедро от Живота Вечен
на всеки, що в Мен повярва и всек грях
отхвърли тук от себе си далече.
Ако желаеш, ти повярвай в Мен, Исус Христос,
и ще почувстваш Ме в душата си, човеко.
Аз, знай, Съм близо тук до теб сега,
извикай само ти към Мене, Аз не съм далеко!
Аз тук съм, до сърцето ти, човече,
Аз хлопам, отвори го ти за Мен!
При теб да дойда пожела Отеца,
и нося дарове за теб, живот блажен.
Ти двоумиш се, чудиш се дали
това, що тук четеш е истинно и верно,
но ти сам в себе си го провери
и ще почувстваш Ме в сърце си уморено.
Но знай, не мога да съжителствам у теб
с лъжа, с измама, с похоти световни,
там дето има зло, омраза, дето завистта е,
не ще да може да пребъдва и Духа Ми!
Ако желаеш Ме, това ти изпъди!
Там идоли във тебе ощ живеят,
със цяло си сърце ти Мене обикни
и знай, духа твой и душата ти ще пеят!
Тогава ще си ти като кипарис чуден,
като ела зелена и висока,
които раснат край река блаженна
и пият там живот със корени дълбоки.
Нек ти да си дърво вечнозелено,
отрупано със сладки плодове,
о, нек да си дърво от Мен поено
със сок, що идва тук от славното Небе!
Сега ти сам позна, Аз Съм любов,
Аз нежност Съм и радост Съм безкрайна,
Аз Светлина Съм вечна и свята,
и давам тук на теб от силата омайна.
Аз ще те прилаская с нежност, о човек,
не Ме оставяй да те чакам дълго!
За теб, за твойте болки Аз Съм лек,
и искам да ти дам сърце блаженно, свето!
Аз имам милост и за теб, ти разбери,
изкупих те, омих те във кръвта Си,
изстрадах на Голгота твойта смърт,
що ти заслужил си сега в греха си!
Ти носиш в себе си безбройни грехове,
ти си осъден тук на смърт без Мен, Исуса,
Аз те откупих тук от гроб студен,
от теб, човеко омърсен, не се погнусих!
Затуй повярвай Ми и тук за Мен се дръж,
Аз твоят Съм Създател, твой Съм Изкупител!
И скоро, скоро Сам ще дойда в таз Земя,
като Съдия веч, а не като Спасител!
Сега спасявам всеки, що на Моя глас се отзове,
извличам още вашите души от рова смъртен.
Сега е твоя ден, във който Аз да те спася,
ощ мога, ето чакам те! Веч иде денят съден!
Съдия безпристрастен и суров
ще съди тук Земята осквернена,
ще съди този свят покварений от грях,
ще съди вси безверни, горди и надменни!
Присъдата е огнен, страшен гняв,
присъдата е неугасващ пламък,
и нея ще заслужат вси души,
що Господа Исус отхвърлят и презират!