Замълчи ти грешен и умиращ свят!

Спри тоз шум и празните си думи!

О, как мъртво всичко е, човеко,

спри строежа на въздушни замъци и кули!

Век на гибелта, на смърт и на разруха,

време смутно, сал на страх и на скърби.

О, вас огнен жупел ви очаква тука

и готов е веч да падне върху вашите глави!

Искам още докато Съм тука

кат Спасител на човешката душа,

да напомня ви отново за Исуса,

за това, че вяра нужна е, за да живот даря!

Много пъти Съм викал към вази,

спрете люде, вървите към гибелен път!

Той ви води към адските двери,

гдето няма пощада, а огнена смърт!

Ето, вам Съм изпратил Исуса,

Той е Който ви дава живот!

Сал Исус, Сина Божий ощ може

тук на тази Земя да премахва хомот!

И към вас е обърнал лице Си,

и ръцете прободени Свои

със любов е протегнал, и с благост

ви предлага Живота тук Той.

А вий що си лица обърнахте

към тоз, дето ви впряга със бича?

И с вопъл вий тичате всите

в ярема на злото, тъй жестоко убити.

Всичко, що ти човеко създал си,

прах е знай го, нищожно до смях.

Твоите жалки творения, ето,

без живот са и носят ти страх.

Ти със гордост крещиш, че си стигнал

до Небето, до Мойта луна,

ти си също кат мравка, която

е стигнала до връх на ела!

И от там вика с радост превзето,

че света е познала, овладяла дори,

а не знае, че има не само елата,

а ощ много такива дървета, гори!

Колко смешна е вашата гордост,

колко дребни пред погледа Ми

сте човеци, а мислите в свойта суетност,

че от вас няма по-умни, добри!

О, човеко, ти сляпо повтаряш

думи, фрази, без смисъл слова,

и теории разни приемаш,

дет лишени от разум са, да!

От маймуната ти произлизаш,

(чул си, даже в училище учил си ти).

Няма Бог, а материя сива,

дето само се тука мени!

И така, постепенно, от нищото значи,

се живот зародил във вода,

и така после разум просветнал

в твойта бедна, маймунска глава!

И така си достигнал до тука,

и добре си света усвоил,

и със труд упорит, нечовешки,

на крака си се ти изправил!

И така-след милиони години

си достигнал това уникално ниво!

Ето, ти от животното диво

си различен, човеко, защо?

Где достигнал си ти, о човече безумни?

Не развил си се ти, а пропаднал до край,

до дълбоките адови порти,

дето вопъл и скръб, дето жупел е, знай!

Ти си труп веч разложен, вмирисан,

ти дет викаш, крещиш ”Аз съм всичко, сал аз!”

Ех, ти беден и дрипав човеко-ти земя си,

най-нисшия, дребния прах!

Дето тъпча с нозе Си без друго,

дет за нищо го смятам, помни!

Ти си празно пространство за Мене,

ти човече, потънал до шия във грях и злини!

Ето, тъй ти си учил, научил,

че маймуна е тебе родила в света.

Не, човеко! Очите си тук отвори и познай -

теб създаде те Мойта ръка!

Аз създадох те силен, прекрасен,

вложих разум във твойто сърце

и със дарби различни дарих те,

та дано Ме познаеш и прославиш во все.

Кой на теб любовта подари ти?

Кой ти вложи в душа нежността?

Кой научи те в радост да пееш?

Кой положи във теб съвестта?

У маймуните има ли съвест?

Те познават ли песен, мечта?

Знаят ли с думи тук да говорят,

да изливат във стих любовта?

Не, не могат животните, знай ти,

туй което е само за теб!

Аз ти дадох и музика Своя,

и живот ти дарих! Не бъди вече слеп!

Подарих ти Земята, изрекох ”Владей я!

Тържествувай над нея, тайни вси покори!”

Дадох ти вяра, дадох и вдъхновение,

та напред да вървиш и развиваш се ти.

Сал едно Аз поисках от тебе, човеко,

да Ме слушаш, на Мен да опираш се ти,

всявга Мойто водителство свето

ти да търсиш във своите дни!

И тогава ти щеше да пееш,

да цъфтиш като плодно дърво,

да ликуваш в блаженната радост,

вечно жив щеше да бъдеш ти, но…

Ти сгреши. И грях тъмен, коварен

във душата ти бързо влете.

Кат змия, пепелянка отровна,

той жило впи във твойто сърце.

Ти във миг ослепя и очите ти мъртви

Мен не виждаха вече.Греха ги смрачи.

Оглуша ти. Гласът, що с любов те зовеше

не чуваха ушите твои, отрова ги тях порази.

Умъртвя ти, макар че се движиш.

Виждаш ти материалния свят,

чувстваш, страдаш, живееш в неволи,

ала няма у теб дух на радост богат.

О, човеко! И тъй веч надолу

ти вървиш, деградираш, умираш съвсем.

Нямаш сили при Мен да се върнеш,

ти не знаеш веч пътя към чудний Едем.

Ех, скърбя Аз за теб! Не за туй те създадох

да живееш в покъртваща скръб,

не за болка и грижи Аз теб те направих,

а за радост безгрижна, не за строгия съд.

А сега ти сам влачиш товарът,

носиш тоз прекомерен хомот,

впрегнат си във ярема коварен

на греха и си станал окаян, сляп роб!

Роб на плътски желания, страсти,

роб на вино, тютюн и пари,

роб на вещи (о, колко са жалки!)

Роб на къщи, на дрехи, на смешни коли.

В теб охолно живее лъжата,

завистта си е свила гнездо,

а омразата-о, тя самата

господарка е в твойто тело!

Ето, още в одумки и клюки

твоят ум е оплетен сега,

алчност лакома и прекомерна

е изпълнила твойта душа.

Няма слънце в сърцето ти клето,

мрака черен, по-черен от смърт,

цар е станал на трон от нечестие

и владее те даже до гробния кръст.

А парите, що любиш до болка

дет желаеш и търсиш в света,

са ти идол проклет във сърцето,

и за тях ти потъпкваш чест и съвест сега.

Спри, о морен човек! Спри за малко ти тук!

Ето, пътя по който стремглаво вървиш

те отнася към рова проклети,

що ти сам да отбегнеш се сявга стремиш.

Помисли си сега! Искам теб да ти кажа -

Аз съм Господ Исус, що тебе създадох!

Колко милост Съм скътал за теб, о човек!

Колко мир ще ти дам, колко и радост!

Аз Съм Пътя, друг няма! Това е промислил Отец.

Мойта кръв ще очисти всите твои злини,

греховете ти тъмни и срамни, помни,

Мойта кръв ще умие, щом с вяра си ти!

Аз Съм твоя Спасител от смърт и от съд!

Аз спасение станах за вси окаяни!

На Голгота (да, оня, известния кръст)

Аз разпънат бях, теб изцеляват те Моите рани!

Ето, в миг сал един тук изчезват неправди,

да, неправдите твои, безбройните, злите дела,

тя, кръвта Ми очиства от грях тебе, слабий,

що си роб на безброй безполезни неща.

През кръвта Ми, теб Бога могъщи

ще те види очистен, умит, в правота,

ще покаже ти милост неземна

и по пътя към Рая ще те води на Господ Духа.

Но ти трябва сега да научиш,

че да вярваш е нужно във Мен,

Аз Съм Господ Исус, знай човече,

Мойто име спасение значи от плен!

Аз Съм пратен до теб, до човека обречен,

Аз Съм лекаря, що тук спасява от смърт!

А лекарството Мое щом вземеш ти, ето,

ще получиш Живота и няма да идеш на съд!

Покаяние, вяра и обич най-чиста

ти сега покажи към Спасителя свой!

И тогава кръвта Му пресвята и бистра

ще умие те, и ще подготви за Рай!

Време няма, човече, повярвай сега!

Утре късно ще бъде, щото иде Съда!

В туй тело щом си днес, още има надежда,

знай, със милост към теб днес Господ поглежда!