Ела при Мен, о ти човече неразумни!

Аз каня те сега, при Мен поспри!

Ти си смутен, обезсърчен и мрачен,

и нямаш вяра в идущите дни.

Пред теб живота е несигурен, в неяснота,

прогнозата е ужасяваща и страшна,

не идва мир и ти разбираш поразен,

че пътят ти напред е пропаст мрачна.

Ти отдих и покой мечтаеш тук

да имаш у душата си смутена,

отвсякъде тревоги всеки ден,

отвред студено безразличие, измама.

Но ти къде си, где е твоя път?

И твойто място в тоз живот къде е?

Като че ли не си на мястото си тук?

И сякаш си излишен между двама.

Приятели си имал, но къде са?

Разбрал си, че неверни са, нали?

Надявал си се ти, че ще сполучиш

във този свят изпълнен със лъжи.

А твоя дом, що с толкоз труд добил си,

задоволи ли твоя вътрешен копнеж?

И твоето сърце от грижите освободи ли

приятел верен, можеш ли да Ми речеш?

Обградил си се с вещи скъпи, но тъй жалки,

и мъчиш се да се залисваш с нещо ти,

в развлечения тъй скучни се увличаш,

кат мислиш, че това ще е животът ти.

Но ти не знаеш, о човече бедни,

че там дълбоко във душата ти

мъждука слабо огънче, но живо,

което чака Мен, за да се буйно разгори!

 Изстинало, сърцето ти трепери-

и ти сам чувстваш някога, нали?

Че нещо смътно твоята душа жадува

и търси го във нощите мъчителни.

Ти цял ден даваш място на плътта си,

задоволяваш всичките й похоти,

но идва онзи тежък миг, в който съвестта ти

започва да говори, да шепне тежки истини.

Тогаз дочуваш затаил дъха си,

как твоето сърце през сълзи ти шепти,

че ти окаяник си морен, клети,

че ето, тъй е близък краят ти.

А знаеш ли, о слепи, че те любя,

теб, уморения до смърт човек!

И Аз не искам сред неволи да се скиташ

в края на безмилостния и суетен век.

Не Ме презирай, разсъди и помисли си,

защо не си щастлив, защо си сам?

Сред хиляди живееш, уж сред близки,

а чувстваш че си чужд сред чужди там.

Самотен, изоставен, с лицемерие обграден,

ти си готов да плачеш ден и нощ, нали?

Познал си ти, че няма никой верен,

що от лице ти да изтрие твоите сълзи.

Любов видя ли нейде тук във дни си?

Безкористната, чистата и святата любов

във някое сърце човешко ти съзря ли,

което тук да се пожертвува за теб?

Знам, о създание ти Мое бедно,

жадуваш ти за святата любов!

Аз ти я дарявам, знай-наистина те любя!

И за да те спася, на смърт Сам бях готов.

Сега учуден си и питаш-Кой е тоз,

що ме обича и за мен на смърт готов е,

дали не е измама този странен зов,

що тук дочух да се отправя към сърце ми?

Аз Съм Спасителя, Божествения Цар,

Исус Христос, на Бога Сина свиден,

Аз Съм разпнатия на онзи древен кръст,

що се превърна в символ на Живот безсмъртен!

Там на Голгота Аз изкупих твоята душа,

там Аз понесох твоята присъда смъртна.

Това направих, щото те възлюбих като син,

защото Бог Отец ти сътвори душа безсмъртна!

Ако не бях дошъл да те спася, да те откупя,

ти щеше да погинеш в мъките на ада и смъртта,

завинаги, о горделив човече, щеше

сред вопли и страдание да бъдеш ти във Вечността!

Но как, защо във ада аз ще бъда?

-ме питаш ти с изтръпнало сърце.

Какво направил съм, та ще погина

така печално в мъки, в страхове?

Ти тези думи ги не произнасяш със уста си,

но твоето сърце точно това мълви.

И ужасено е от таз истина незрима,

която то разбра от тез слова до теб отправени.

Ще кажа тук на теб-ти съгрешаваш всекидневно,

още от малък почваш да грешиш.

Започваш ти да лъжеш, после да завиждаш,

започваш да злословиш, да одумваш и да клеветиш.

А после идват кражбите и алчността, злините,

облечени в лицемерие, в ръка със фалша и измамата,

не закъсняват злобата, хулите, ругатните,

накрая идва прелюбодеянието, изневярата.

И ти сам заприличваш Ми на дрипа,

проядена от червея на злото и греха.

О, тъй окаян си и жалък ти, човеко,

лишен от своята душевна чистота!

Това, което си сега, достатъчно е, знай го,

да влезеш в ада огнен за през Вечността!

Но Аз те любя и отново ти го казвам-

дойдох при теб, защото искам от това да те спася!

Аз те откупих, с кръвта Си Сам платих,

та твоята душа при Мен да бъде в радост!

А Моята любов огрява всеки от греха освободен,

повярвал в Мойто име, в кръвта, що дадох!

Да, Моето условие е вяра, здрава вяра

във името на Господа Исус Христос!

Аз, Богът ваш, Създателят ви, обещавам-

ако повярваш-Живота Вечен, вместо ров!

Ранената душа Аз мога да лекувам,

самотното сърце Аз мога да теша,

приятел верен Аз на тебе ставам

и давам мир безкраен, мир като река!

Изпълвам със любов и най-отритнатия даже,

дарявам радост и в най-скръбното сърце,

за всекиго от Свойта милост имам,

и искам да ви дам най-чудното блаженство от Небе!

Аз чакам те, Мой сине, ти отговори Ми!

Ако Ми вярваш и ако сам ти разбереш сега,

че Аз прощавам заради Исусовите рани,

и заради на Моя Син Исус кръвта,

то ти тогаз ще си прозрял, че Аз те любя,

че точно тебе пожелах да те спася,

че Вечния Живот, що тук на всеки обещавам,

ще дам ви срещу вяра във Спасителя Христа!

Сега познай, че пътя що поел си в ада води,

но има време още малко, размисли!

Ако сега повярваш ти-покай се

и сам от този път се отстрани!

Тогаз ръката ти ще хвана Аз, Спасителя ти,

ще водя те по пътя Мой към радостта,

ще водя те към Вечността блаженна,

където Цар е милостта и любовта!

Опри се на ръката Ми, човеко,

Аз силен Съм и те обичам, запомни!

Решително греха си отхвърли, махни го!

И тук на Мен сега се с вяра довери!

Ако послушаш Моя глас, блажен ще бъдеш

и мир като река в душа ти ще тече.

Покоя, що жадуваш ще получиш,

и ще намериш ти Приятел верен от Небе!

Бог е любов-за теб пожертвува Сина Си!

Бог милост е, Той ти прости-помни!

Бог е живот безкраен, чуден, светъл,

Бог Истинен е и говори:Живей със вяра и бъди!

Бог иска да живееш и щастлив да бъдеш,

далеч да си от скърби, мъки и сълзи,

Бог те приканва във Исуса да повярваш,

защото сал така душата ти от смърт ще може да спаси!