Не искам много, о народе,

сал малко да помислиш ти,

че там където се намираш,

сал пропаст е живота ти.

 

Аз мир, утеха ти предлагам,

Живот чудесен, Вечността,

в градина Райска да живееш

и с песен да си на уста.

 

За грях от там те Аз изпъдих,

за твойта гордост, разбери,

показах ти тогава само,

със укор външните врати.

 

На мъки сам се ти обрече,

човече непокорни, разбери!

Със кървав пот се ти облече,

чадата си със мъка народи.

 

Историята с черно наметало

разума ти заметна и закри

от погледа ти Мойто рамо,

и Моят лик Святи.

 

Така се връзката прекъсна

между човека и Твореца,

така помръкна ти душата,

загуби на живота ти живеца.

 

Години много, разни поколения

към Мен, Отеца викаха в сълзи,

но сал греха, таз черна мантия,

лицето Ми от вас закри.

 

Но вие сте от Мен създадени

с любов, за да не Съм самин

във Своите владения оградени,

които пак създадох Аз, амин.

 

С милост е препълнено сърце Ми

към вас, човеци, бродещи в скръбта,

с любов да ви спаси Сина Си

изпратих тук на блудната Земя.

 

Но вий Го не приехте, неразумни!

Но вие Го охулихте дори!

На кръст тъй страшен там Го приковахте,

ах, вие непокорни, люде зли!

 

Душата Му прескръбна беше

във онзи час, и сам смутен

от ваща жлъч и злоба бясна,

погледна Той с молба към Мен.

 

За прошка Ме помоли:

Не считай им го този грях,

не знаят те, о, Отче мили,

нали за тях Аз пострадах!

 

Безумци слепи, лицемери,

с кръвта Си Той и вас уми!

И с любовта Си тъй безмерна

на вас Живот дари!

 

Мир с Мене, Бога ясен,

създаде Той на Голгота,

със Свойта свята кръв изкупи

от ада земен вашата душа.

 

Неземна сила дадох много

на Моя Син да устои,

защото тежък грях тук има

и само Той с кръвта Си го покри!

 

О, колко искам Аз да сложа само

надежда, мир във вашите сърца,

и знайте, че за туй е нужно вие

да вярвате в Спасителя Христа!

 

Че дните ви на черно робство

са дни безкрай во векове,

така робувате тук вий покорно

на свойте страшни грехове.

 

Защо отхвърляте това спасително въже?

Но знайте, че от океана на ваще грехове

да ви спаси тук може само

Исус Христос, ако го някой тука призове!

 

Сияй във слава и във почит

ранената Му там глава,

венеца на Живота Вечен

Той носи в Своята ръка.

 

Спасява всеки, що желае

отново с Бога да е в мир,

спасената душа тогаз ликува

и с нея целият ефир.

 

За дом на Божиите чада

създаден е на Небеса

от Господа велик и славен

свят чуден, нежен и омаен.

 

Очаква той души спасени

във него да почиват с простота,

с китари, с арфи те упокоени

да пеят и да славят там Отца.

 

Исуса в снежнобяла дреха,

с безценен скиптър във ръка,

сред Свойте люде обкръжен е,

сияе в чудна светлина.

 

Пирувайте и пейте всички

поканени на този пир,

сред радостта неизразима

трепти в омая целия ефир.

 

Богатствата на таз Земя изгниха,

помръкна златото дори,

и бисерите скрити във водите

не пускат своите лъчи.

 

Земята цяла веч е потъмняла,

помръкна нейното лице,

че веч е много натегнала

от людски, черни грехове.

 

Очаква тя присъда тежка

за свойте непокорни синове,

сълза отронва, иска прошка,

за милост тя към Мен зове.

 

Децата си тя, свойте рожби

обича тя, знам, и я боли,

че в скърби и тревоги много

грехът ги веч обви.

 

Тя моли Ме:О, Боже Свети,

на моите чада добри

Ти даде Си сина, в отплата

за грехове Живот дари.

 

Но ето, има още много,

що Теб обърнали са гръб,

и крачат те към гибел морно,

не щат и да Те призоват.

 

Но Ти и тях обичаш много,

не ги оставяй в таз беда!

И Свойте думи на Спасение

прати им, моли тя Отца.

 

И ето, туй е благовестие

за вси човеци по света,

що мразят Ме и за спасение

не щат да чуят те вестта.

 

И ето, чакам търпеливо

обичам вси вас, люде зли.

На Мойта милост с огорчение

отвръщате Ми и с хули.

 

Но пак ще викам, ето иде,

за Съд денят веч наближи.

И знайте, че душите горделиви

Отец Ми с плявата ще изгори!

 

Сега нехаете, но знайте,

тоз свят сам ще се разруши!

И бездна зейнала тъй страшна,

в уста си ще погълне вас, о зли!

 

Как вие вечно се стремите

на този свят към всички суети,

там щастието е прикрито

зад думи сладки и лъжи.

 

То крие се в Сина Ми само,

а не във тези суети!

Примамени от Сатана, врага Ми,

към смърт вий тичате сами!

 

А Аз Съм толкоз близо, до уста ви,

извикай само и Ме призови,

и ти ще видиш, отчаяни,

как Мойта радост теб ще посети.

 

Спасен ще бъдеш, щастие ще блика

тогаз във твоето сърце,

и повика ти на душата

ще бъде „Слава Теб, Христе!”

 

За мен дошъл Си, чак сега

събудих се и оживях,

и колко сладко при Отца е

чак сега разбрах!

 

Мир имам, мили Боже,

и радост пълна във Отца,

ликува тук душа ми,

как чудна е таз сила, о хвала

 

на Бога Вечен, що в Небето

на Своя Царски трон седи,

и щедро дава на сърцето

от Свойте радости добри!