Беснеят демонските сили във света,

те са обзели хиляди човеци и се гаврят,

нашепват им, че няма Бог и че Христа

човек обикновен е. Те искат да Го обезславят.

 

О, демони злощастни, има край

на делото ви сатанинско диво!

Не ще да завлечете людете във ад,

защото Господа Исус Христос е жив!

 

Да! Има Бог, има Спасител, има Изкупител!

Да, има и Голгота, има смърт, но има и живот!

Да! Има възкресение на мъртвите, да-има,

защото има Бог на живите, Бог с името Любов!

 

Тоз Бог е сам Творец и сам Създател

на таз Вселена, засияла в чудна красота,

и сам Той- Вечния Живот й дава вечност,

за да пребъдва тя във светлина.

 

Най чудното творение на Бога,

венеца на творението Божие в света,

човека е с душата одухотворена,

човека е, що с разум беше надарен и с любовта.

 

Владението му-сам Бог му даде,

прекрасната планета с името Земя,

чудесна люлка с въздуха прозрачен светлосин

и с мантията чудна от вода.

 

О, ти човек, владетел на Земята,

помисли ли какво ти имаш тук за дял?

Една Земя от слънце топло осияна,

една Земя богата на тебе Бог е дал!

 

А ти самият си дарен със красота и сила,

и с разум и със съвест бе дарен,

и всичко, що на теб във тоз живот ти е необходимо,

снабди те този Бог, сега от теб презрян.

 

Защо сега отричаш Го и хулиш?

Защо прие, че те маймуната роди?

От своя си произход Божий се отрече

и сред животните се нареди.

 

Нима ти не разбираш, че не си животно?

Нима когато се замислиш над творението и живота

не разумяваш, че зад всичко тука крие се Творец,

що е създал и сложил всяко нещо на местото.

 

Как чудно всичко Той с любов е сътворил,

как с мъдрост е законите всемирни сам поставил!

И ето, всичко що ти виждаш ти е подарил,

и ти, човек, да съществуваш е промислил.

 

Нима не си се спирал ни веднъж

пред сините вълни на океана?

Нима не си се взирал в синевата

на туй небе ефирно и сияйно?

 

Към снежния планински връх нима не си поглеждал

и към вековните гори нима не си отправял взор?

Замислял ли си се, човеко, за живота таен,

що съществува във всяко цвете и дърво?

 

От где извира тоз живот тъй сладък, дивен?

Нима от мъртвите скали и пясък сух?

От где е силата що твойта кръв, човеко, движи

и влива ти живот и дух?

 

Кой кара твоето сърце да бие непрестанно,

та то не спира никак, нито и за миг, човек?

Кой дава ти, кажи сега, да мислиш,

да мечтаеш и да гледаш в бъдеще напред?

 

Как чудно ти си устроен, как славно!

Нима не се ти удивляваш на това,

че всяка твоя клетка, всяко нервче

се управлява тук от малката глава.

 

Какво ли представлява твоя мозък, питам?

Ти чул си, че у него има хиляди неврони, да!

А кой ги подреди, кой ги създаде тамо,

та те да ръководят с мъдрост вашите тела?

 

Да, чудно е устроен целият тоз организъм

и жив е, и разумен е човекът на Земята,

и има дух, душа във него, знайте,

що са му дарени от Твореца на нещата!

 

О, разум славен, где е мястото на твойто пребиваване,

в сърцето ли човешко обитаваш днес?

Защо си помрачнял и си за Мен забравил,

и на разтление и грях си се предал?

 

Защо, о разум ти човешки, днес Ме с яд отричаш?

От своя си Творец се ти сега делиш

и гордо в своята за жалост глупост,

вместо напред, към гибел ти вървиш.

 

Към теб, о разуме човешки, се обръщам

и те приканвам в Мене да се взреш сега!

Нима не можеш Ме позна, о как е тежко

да отречеш с ирония своя обичащ те Баща.

 

Аз чакам да се спреш от пътя гибелен, о разум,

и да потърсиш истината за света.

Дано ти да прозреш, че те обичам

и искам да ликуваш вечно в радостта.

 

Сега към теб сърце с надежда се обръщам,

нали те образувах Сам с любов!

Нали ти знаеш що е радост и утеха,

и колко струва да си на греха свой роб.

 

Копнеж и нежност, радост и надежда

във теб Съм вложил още в древността.

И ти сърце познаваше тогава любовта Ми,

и Мойта милост си получило от Моята ръка.

 

Защо сега мъртвееш и си празно?

Къде ти дяна свойте дарове, кажи!

Защо наместо радост скръб настана,

защо наместо нежност, ти закоравя?

 

Наместо да си топло, живо и да пееш,

наместо да Ме търсиш със копнеж,

наместо с трепет жив да Ме очакваш,

ти безразлично в блатото на своя грях лежиш.

 

Но знайте, о вий разум и сърце човешки,

че вас ви сътворих за вечен, свят живот,

а в свойта гордост вие съгрешихте

и предпочетохте тук участта на жалък роб.

 

Нима е по-добре да служите на греховете тежки,

да се изпълвате с омраза и със сатанински гняв,

да се опивате, да тънете в самозабрава,

и скръб и горест на ваща песен постоянния мотив.

 

Но Аз познавам ваще пътища изкривени, потайни,

и Моите очи изследват вашия живот.

Аз знам и всичките ви стъпки и желания,

Аз виждам как за жалост не търсите Ме,

влачейки жесток хомот.

 

Ела сега човек пред Мен, Аз днес те викам!

Да отговаряш ти за разума и за сърцето, що Съм дал

да служат ти в живота твой тук на Земята,

и да те движат в този свят до крайната ти цел.

 

Какво направи ти от тях, защо ги похаби?

Защо е сляп и глух разума днес за Моя зов?

Защо сърцето е тъй мъртво, оковано,

та днес не чувства Моята любов?

 

Днес пак открито викам твойто име,

пред теб, човек, откривам Своя лик,

Аз съм любов и Моето лице е милост,

Аз съм спасение за тебе, дар велик!

 

Исус Христос, това съм Аз-Твореца вечен!

Във плът човешка, в образ на човек,

при тебе слезе Живото Пресвято Слово

и Истината се яви във онзи век!

 

Сега отварям твоето сърце тъй мъртво,

очите ти отварям в този час,

за Моя зов последен ушите ти отварям,

за да Ме чуеш, видиш и почувстваш сам.

 

На теб, о Мое бедно и отчаяно създание,

е нужна като хляб и слънце силна вяра,

за да прогледаш и съзреш в туй мироздание

Твореца и Създателя, и Божията слава.

 

Когато твоят разум туй прозре,

ще се осъществи и твоето спасение,

сърцето твое мъртво, дето още спи,

ще се събуди, оживи и с възклицание

 

ще Ме потърси и намери то тогаз,

ще викне радостно-Осанна, о Осанна!

Със вяра ще се взре в Светия Мъченик,

що зарад него на Голгота жертва стана.

 

Ще викне „Алилуя, слава там във висините

на Тоз велик и Свят Богочовек,

що Свойта кръв невинна на човека за злините,

проля на онзи страшен, мрачен кръст!"

 

Изтръгнах от смъртта душата ти, човече!

Открих ти във Исуса извора на Вечния живот!

И казах тихо с милост-пий от Него,

за да си веч свободен от смъртта, за да не си й роб!

 

Грехът що те разяде Аз сега ще залича,

ще вложа в теб сърце най-чисто, ново,

нов дух на радост и любов ще ти даря,

и ново естество ще дам на твойто тяло!

 

Сега ти тука погледни, ще ти покажа

какво си бил преди да те спася, човек.

Аз искам ти да видиш себе си отново

и сам да разбереш, че дрипа ти си бил до днес.

 

Ела сега и гледай тук до теб човеко, виж!

В таз купчина натрупана отпред какво видя?

Това от тебе Съм изринал, запомни!

Да те умие от това може само на Господа Исус кръвта!

 

Това в камарата са твойте грехове, човек,

и тук са недостойните ти, лошите дела.

Погледай, ето злоба, ето завист, ето кавгаджийство,

одумничество, алчност, гордост, жаждата за власт, о да!

 

Лицеприятие и сребролюбие, нахалство,

блудодеяние и подлост под ръка с лъжа,

безсрамие и лакомство до крайност,

пиянство и коварство и какво ли още не.

 

Това отгоре виждаш, а знаеш ли какво е там отвътре?

Ако го видиш ще се бързо ужасиш.

За всичко туй, що ти изредих, знай го-

с живота на душата си ще заплатиш!

 

Горчива чаша ще изпиеш ти до дъно,

ако сега от тоз товар не се набързо отървеш.

Във Вечността ще влезеш и във ада

забравен ще останеш ти от Мен, човек!

 

А там е скръб неописуема и ужас нескончаем,

а там е вечен червеят на болката, човек!

И няма, чуй сега, о, няма изход никъде от ада

и няма отърваване от мъката во век!

 

Едно сега е нужно теб, за да избегнеш туй, човеко,

сал вяра в Сина Божий, в Господа Исус!

Чрез вяра в Него, в Богочовека,

спасение ще можеш да намериш днес!

 

Аз те обичам, о човеко, и не искам да погинеш,

затуй последния Си зов отправям днес към теб!

Аз искам да живееш ти със Мен щастливо,

а не завинаги да стенеш в адовия гроб.

 

Настана времето последно, виж човеко,

Съдията застанал е пред този земен свят,

в ръцете Си прободени държи Закона

и чудното свидетелство на Новия Завет.

 

Бъди разумен, иде, иде края тука,

завърши времето на Мойта благодат!

Успелите да я намерят ще живеят вечно

в един прекрасен, съвършен и чуден свят!

 

Затваря се вратата на Живота,

останала е сал пролука, бързо влез!

Последните са влезли, още малко тука

ще влязат някои и ще се затвори тя без звук.

 

Влезни, Аз давам ти възможност, бързо, няма време!

Исус Вратата е и Сам Вратар е Той!

Затваря се това последно благодатно време

и идва, идва вече на човешката история

безславният й край.

 

Обичам всички ви, но вие Ме отрекохте и бихте,

на кръст Ме приковахте и със злост убихте,

отхвърлихте с презрение най-радостната вест,

че Аз, Исус Христос донесох ви Спасението днес.

 

Не Ми повярвахте, а Аз бях Светлината,

не Ме изслушахте, а Аз бях Истината.

Осъдихте Ме и Ме оскърбихте вие, грешни,

и Ме предадохте на кръстна смърт сред мъки нечовешки.

 

Сега е ред на Мен, Аз ида да ви съдя,

Аз ида да изискам Свойта кръв от вас!

Аз ще съдя справедливо, без пощада,

и вий ще заплатите тук за нея, иде Моят час!

 

Безбожници, хулители и вие антихристи

пред Съда Божий ще застанете във близкий час!

Настана времето на справедливото възмездие,

когато ще въздам заслуженото и на вас!