Когато чакам те да се смириш, Аз любя,

когато луташ се, Аз пак Съм тук до теб

и Мойта обич ти дарявам, сине,

и чакам те и хлопам на сърцето ти от лед.

 

Не мога равнодушно Аз да те отмина,

душата ти безсмъртна стене в теб.

На теб, човеко, що се скиташ скръбно,

Аз, твоят Бог, желая да ти дам нов път.

 

Когато искам да говоря-ти побягваш,

когато искам да покажа греховете ти-очи затваряш,

когато чуеш за Исуса, ти нехаеш.

Не смей се, щото след смъртта настава съд!

 

Тогава почва Вечният Живот, човеко,

от теб зависи как ще го прекараш ти!

Виновният за грях гори във ада вечно

и няма оправдание, това го запомни!

 

Познаваш удоволствията на Земята, ето,

видял си люде увенчани с почит, слава и пари,

видял си бедни, просяци, немощни,

що спят навън в безкрайни гладни дни.

 

Очите ти видели са щастливци и богати,

що с пълни шепи пият от насладите на този свят.

Видял си и обречени на смърт човеци,

умиращи в страдания и болки, о човеко клет!

 

Смилих се, о човече, днес над тебе,

видях ти злостраданията в идещите дни.

Обречен си на безпощадна гибел и е криво

това, че ти не можеш се смири.

 

Когато те възлюбих, ти бе още във небитието,

не знаеше, че ще те Аз явя на този свят.

И още пеленаче плачещо и слепо,

Аз те обикнах и приготвих дар богат.

 

Днес Аз говоря тези думи на душа ти,

към твоя ум Аз апелирам, чуй и разбери!

Защото времето на милостта е кратко, ето,

и краят му Аз Съм извел на ваши дни.

 

Богат си, но нещастен, изоставен,

от нищо нямаш нужда, но със беден дух,

и твойта голота, грехът ти срамен

не може да покрие се със нищо тук.

 

Опора нямаш здрава и поклащаш се отчаян,

където и да се опреш ти виждаш само смърт,

като удавник ловиш се дори за сламка,

та ако можеш да избегнеш гробния си кръст.

 

Покой жадуваш, вечно уморен си,

за сън тъй здрав мечтаеш, но къде е той?

Би искал да си бодър, здрав и весел,

но вместо туй кат сянка влачиш се, човеко Мой.

 

Нали си се обградил тук със всичко теб полезно,

не си лишен от нищо в този свят,

но питам те, защо се днес не радваш,

и що посърнал и оклюмал си увесил своя нос?

 

Тревожно е в сърцето ти разбито,

то-струна скъсана, не пей и не звъни.

И сякаш сива пепел е посипана върху му,

и сякаш е погребано беззвучно в нищетата си.

 

Защо изчезна твоя весел смях?

Нима отиде си със младостта ти?

Сърцето, твоя дух не знаят старост, да,

старее само твойто тяло морно, клето.

 

Ти притеснен, смутен, обезсърчен и болен

пътуваш през света със земний си живот,

хомота тежък влачиш скръбен, бледен

към своя гроб накрая на града.

 

Как, о човек, скърбя сега за тебе!

Аз твоят дял запазил Съм го днес,

за теб Аз имам радост, имам слава,

за теб приготвил Съм Живота Вечен във Исус!

 

Така благоволих, да ви изкупя с кръв пречиста.

С жертва свята на олтара тук пред Мен,

Исус, Сина Си дадох за да освети ви

и да спаси душите ви от смъртен плен!

 

Издигнах Го високо, за да видиш Го, човече,

все още Той издигнат е, за да ви днес спаси!

Към Него който с вяра гледа ще спаси душа си

и ще живее вечно в светлина и радости!