Ето дните крайни тичат, тичат,

бързат и редят се тук без звук,

слънцето изгрява, светлината свети,

после идва здрача и нощта е тук.

 

Ала всичко става някак бързо,

ето, утро е, след малко иде мрак,

дните кратки са и сякаш

веч не дават ви от силата си тук.

 

Ех, окаяни и бедни роби слепи,

вие не съзирате, че краят иде веч,

че душите ви във грях са оковани,

стенат и задъхват се във този свет.

 

Истината що отхвърляте, човеци?

Тя е ясна и реална, в светлина.

Що очите си затваряте, о слепи,

и отдръпвате се с трепет настрана?

 

Смелост нямате да си признаете, човеци,

че с амбиция и гордост свят се не строи.

Лицемерие и гордост крие ви сърцето,

и безсилието жалко се чете в очите ви.

 

В себе си човеко, криеш сам страха си,

свойта безнадеждност се стараеш да прикриеш ти,

мъчиш се живота си-стена плетарка

да подлепиш с кал и слама, за да не се срути.

 

Тъй са твойте планове човешки

като слабичка кирпичена стена,

смятал си-ще спира ветровете, нямаш грешки,

на бурята ще устои, не ще те връхлети беда.

 

Не! Разбрал си сам, че всичко що твориш е жалко,

хилаво и бледо, здраво кат сапунений мехур.

А самият ти признай човече, тук, направо,

че с дъхът си слаб живота свой не можеш задържи.

 

Е, що си ти? Сал буца кал червена!

Без Мойта сила и без Моя Дух

не можеш да живееш ни минута,

и би останал вечно пясък сух.

 

Но Аз с любов изрекох “Съществувай!

Живей човек! Светът е твой сега,

на тебе подарих го, управлявай,

но не изпускай Моята ръка!

 

Ако Ме слушаш и обичаш всеотдайно,

ще благославям твоя труд тук всеки ден.

Ще имаш радост, мир във Мен безкрайно,

ще бъда с теб и ти ще си щастлив със Мен!"

 

Така постанових за теб, човеко малък,

ала необходимо беше ти да Ме почиташ,

тъй както е добрият син към свой баща,

с любов и радост думите Ми да зачиташ.

 

Ела сега! Аз искам с теб отново да се срещна!

Ти най- неблагодарно се отнесе към Твореца си

и недоволен си от Мен, защо човеко?

Кажи Ми! Нек застанем в съд като баща и син.

 

Нек първо Аз да кажа Свойте думи,

нека да ти кажа що за теб сторих,

а после, сине Мой, отговори Ми

и упрека си ти към Мен хвърли!

 

Земята беше пуста и неустроена,

и тъмнина владееше над ней,

студ глух и мрачен се стелеше,

и неугледна беше таз планета, знай.

 

Но Аз облякох я във чудна светлина

и слънце топло във небето и поставих,

на него заповядах да изгрява всеки ден,

и теб, човеко горд , да те дарява с радост.

 

А после разпостлах таз бистра синева,

искрящ от свежест въздух взех в ръце Си,

и като в пелена планетата обвих,

и в своята прозрачна люлка таз Земя тогаз засвети.

 

И звезден плащ и подарих, та нощем

да се загръща и блести във красота.

Луна сияйна, чиста дадох, сине,

за да я украсява през нощта.

 

Земята гола тръпнеше смутено,

облякох я в зеленина, обкичих я в цветя,

очите и направих сини, сини,

чрез хиляди прохладни езера.

 

Тя беше суха, тръпнеща и бледа,

дарих и мощните реки богати със живот,

другар и дадох силните вълни на океана,

и още, чудния и чакан весел дъжд.

 

На нейните полета разцъфтяха рози,

в планините и зарових скъпоценните руди,

а в дълбините нейни скрих златото и рубина,

в сърцето и поставих огън, да топли нейните гърди.

 

Но още има. Ще изслушаш ли Ме, сине?

Да, още много дадох Аз на таз Земя,

за да ти служи тя за жилище красиво

и да ти дава в изобилие от своята храна.

 

Градините Си Сам отрупах, сине,

със чудни, сладки, ароматни плодове,

в пшеницата, във златното и зърно

хляб има и за теб, и твойте синове.

 

И всичко що около себе си съзираш,

на всичко що се дивят твоите очи,

е все от Мен, Творецът твой дарено,

за да живееш мирен и щастлив във земните си дни.

 

В небето виждаш птиците тъй мили,

над росните поляни малките пчели,

що ден и нощ за теб се трудят

та тук от техний труд, ти сит да си.

 

И тъй създадох този дом-градина

за теб човеко, що Ме хулиш всеки ден,

красив и топъл дом ти тук направих,

с любов те обградих, за да си радостен.

 

Самият теб те сътворих във края,

по образ Мой направих те от кал,

очи ти дадох да Ме видиш и прославиш,

сърце за да Ме любиш Съм ти дал.

 

Душа ти вдъхнах, от живота Си ти дадох

и вечност ти поднесох като дар.

Над този чуден свят богат и славен,

направих те, о сине, славен господар.

 

И разум вложих ти, и мъдрост подарих ти,

да мислиш, да твориш, света да покориш,

с ръцете си блага тук да създаваш, сине ти,

и свойте братя да обичаш без да се боиш.

 

Ти имаш глас чудесен, за да пееш,

да възхваляваш своя Бог с любов,

във стихове възторжено да славиш

Тоз, дето подари ти вечния живот.

 

Ако ти слушаше гласът Ми, сине,

ако живееше по волята Ми тук

и днес би бил кат цар във таз градина,

свободен и блажен би бил, о ти, човек!

 

Това направих Аз за теб… и още нещо.

Когато ти допусна в себе си греха

смъртта пося от семената си отровни

в телото ти, в духа ти, в твоята душа.

 

 

Умря ти в своя грях. Сега си сляп, невиждаш,

не чуваш, не разбираш Моя глас.

И таз отрова страшна още те разяжда,

и ти в агония умираш час след час.

 

Но нищо, че отричаш Ме и хулиш,

и нищо, че с ирония отхвърляш Ме сега,

нищо, че с презрение Ме отминаваш,

Аз любя те, о синко, разбери това!

 

Желая да се върнеш и при Мен да бъдеш,

Аз всичко ще простя, но сал се опомни!

О, спри да служиш на греха, що те убива!

Ела си, Аз те викам! Идеш ли?

 

Ти в този вид окаяник си мрачен,

в парцали гнойни е обвито твоето сърце,

треперещ, жалък, в синини и рани,

ти синко стенеш, а душа ти плаче и зове.

 

Срамуваш се, но горд си още и надменен,

не щеш да преклониш пред Мен сърце.

О, как те любя! Скърбя за теб Аз, сине.

Ела! Към тебе Съм протегнал Своите ръце.

 

Исус! Ти чул си името Исус, нали човеко?

Какво говори ти, щом чуеш тук за Него ти?

Сам знаеш, Исус Христос на кръст разпнат бе

и умря за теб. За твойте грехове там Сам плати.

 

Да! Господ Бог, Исус Христос, Спасител пратен

за теб дойде, за да те стопли и спаси.

Душа ти скръбна със любов да приласкае,

да ти даде от Вечния Живот, ако повярваш ти.

 

Най- свидното Си дадох Аз за теб, ти разбери!

Синът Си свят, възлюбения Мой!

За теб Го дадох, жертва Той да стане,

за да приема те веч чист, тъй както чист е Той.

 

 

Простих ти всичко, хулите, упрека,

забравих присмеха, подигравките дори,

не искам да Си спомням даже греховете,

които си натрупал през живота си.

 

Сега повярвай в Сина Божий, Господа Исуса!

Прободените Си ръце протяга Той към теб,

сърце щастливо иска да дари ти

и Своя мир, покоя Си, о робе клет!

 

Какво си съгрешил ли? И какво е грях?

Нима не знаеш, че грехът е злите ти дела,

това, че лъжеш и завиждаш , и че мразиш,

това, че лицемериш, и че блудстваш в света

 

са все от тези грехове що имаш в себе,

и мислиш, че добро е, но грешиш!

Как искам съвест чиста ти да имаш, сине,

и светъл, с добродетели в живота да блестиш!

 

Това ще можеш ти да имаш ако вярваш,

и разбереш, че ти до тука само си грешил.

О, разбери, човеко пълен с грехове най- тежки,

ако покаеш се, спасението свое си добил!

 

 Аз Съм любов. И от любов към теб простих ти.

Ела при Мен! Синът Ми свят със обич приеми!

Заради Него Вечния Живот ще дам ти,

сал вярвай ти, че Той в кръвта Си те уми.

 

Това за теб сторих Сам Аз, Творецът твой,

за теб това, човеко Мой, направих!

Сега кажи Ми ти във този съд, о сине Мой,

какво не Съм ти дал, и със какво те тук измамих?