Пепел във огнище опустяло

е душата ти, човече във греха.

Пусто,страшно, тъмно и устало

е сърцето ти печално във плътта.

 

Пиеш и упойваш се с измами,

радост търсиш в светски суети,

а нима не виждаш, че това е празно

и не носи нищичко добро на твойте дни.

 

Подлост, лицемерие, измамни думи,

празнословие надуто в твоята душа,

са убили и обременили теб, човеко,

и ти кат мъртъв влачиш се в греха.

 

Не обичаш истината света

и отхвърляш всеки лъч от Божията светлина.

Криеш своя лик от Божий Син и ето,

сам обръщаш се с лице си към смъртта.

 

Смело застани сега пред Мене,

кой Съм, питаш ти. Добре, ще разбереш сега.

Този, дет говори ти на тебе

е Творецът, що живота дава в твоята душа!

 

Много малък си пред Мене, о човече,

дребничък си като буболечка на човешка длан!

Но направен си от Мен със много обич,

ала Ме отхвърли и сега живееш в плен.

 

Как така съм в плен, това е глупост,

мислиш ти с ограничения си ум.

Как ще видиш го това с очи си слепи,

о, човеко, що надуто се гордееш тук без срам.

 

Ето, нещичко ще ти разкажа,

за да стане ясно в твоята глава,

за това как ти попадна в плен, човешки сине,

как смъртта прие и как омая те с измама Сатана.

 

А сега си представи вселената безкрайна,

представи си Моя трон над всички небеса,

после себе си ти погледни, Мой блудни сине,

там прашинка незначителна на малката Земя.

 

Ти си още песъчинка мъничка, зареяна в пустиня,

още и безименна сред другите подобни теб в пръстта,

още си на Моята Земя, що необитавана, неплодна,

 неустроена и безводна беше във онези времена.

 

Хайде, застани сега какъвто беше там тогава,

издигни гласът си от пустинята и Мене отречи!

Твоят ум къде е, с който гордо парадираш?

Ха извикай, где е този Бог, що мене сътвори?!

 

Аз, Творецът, съществувам от безкрая

и пребъдвам винаги, защото Съм и без начало, и без край.

Ти това, човеко беден, тук не мож да проумееш,

а ти имаш и начало, имаш си и край, това го знай!

 

И така сега ти си пред Мене,

безсъзнателен, частица от безплодната земя.

Ако искам ще те стопля в Свойте длани,

ако искам ще ти дам живот, сърце, душа.

 

Ето искам. Рекох, нека бъде!

Нека да е живо същество!

Ето, Аз възлюбих го и казах, нека бъде живо,

нека стане от пръстта човек със Дух, с душа и със тело!

 

Тъй вече ти не си прашинка, а човек макар и малък,

вече дишаш, движиш се и на крака си се държиш.

Нужно беше ти и разум веч да имаш,

и Аз, ето, вложих го в главата ти, човеко жив.

 

Но това не е достатъчно, затуй реших,

ти сам да любиш, да си милостив, да пееш в радостта,

та затова о, неразумни, слепи сине, Аз ти подарих

най-чудното що имаш ти, тайнството на любовта.

 

Посях в душата ти от силата Си жива,

дарих ти съвест, воля и на мисълта летеж,

един копнеж към звездните простори,

едно желание сърцето си да раздадеш.

 

Така красив, с душа преливаща от нежност,

с една велика радост в своето от кал сърце,

ти изправи се с очи отворени с възхита,

с поглед веч разумен погледна към искрящото небе.

 

Сега ти веч не си частицата безименна от пясък,

ти си човек разумен, който чувства, мисли и твори,

но вместо да протегнеш свойта длан към Мене,

ти гърбом се обърна и отрече Ме. Така Ми ти благодари.

 

Добре! Аз знам защо ти Мен отхвърли и отрече-

измамен бе човеко там от твоя враг!

Прие заблудата. И отровен от греха на гордостта се втурна към смъртта,

прекрачвайки с помръкнало сърце коварният й праг.

 

О, ти дете, от Мен родено в любовта Ми!

Защо тъй горделиво и презрително Ме отминаваш?

Та ти си тъй безпомощен и жалък в слабостта си,

а ето, пак надигаш се и се присмиваш, ала падаш.

 

Така попадна в плен на враг коварен, злобен,

и впрегна се във неговий ярем.

Това що бях ти подарил с любов, ти го окаля

и стана роб безволев на греха, човече опетнен.

 

И твоя поглед в миг тогава помрачи се,

сърцето ти изстина, в неправди загрубя.

Веригата на Сатана душата ти завърза,

и с бич сам той повлече те надолу в пропастта.

 

Така смъртта позна и с кървави си сълзи там заплака,

но ти бе пленник веч на тоз, де те подмами със лъжа,

и си такъв до днес, човече, мъртав, сляп в греха си,

безволев роб окаян, мъчен и ограбван във света.

 

Нали разбра, че от частици малки те направих!

И както Съм те сътворил, човеко слаб от кал,

така пак Аз, за малко време, без да се усетиш

ще тебе съкруша, ще взема Си назад живота, що Съм ти го дал.

 

Но Аз не ще постъпя тъй със теб,  защото те обичам,

защото има милост в Моето сърце към тебе, пленик на смъртта!

Защото Аз не Съм човек и Аз не мисля като тебе, горкий,

а искам да живееш в радост, тук при Мен през вечността.

 

Ако би пожелал поне веднъж да чуеш Мойте думи,

отправени с любов към теб сега,

ако би искал да ги чуеш, о човече грешни, слаби,

то ти намерил сам би пътя към живот и истина.

 

Мойто Слово живо е и истинно, човеко!

Не са туй празни, безполезни словеса.

И който ги повярва, Аз живота ще му пратя,

за да живее вечно в царството на радостта.

 

…Един хълм (колко мрачно и печално място),

там нейде в Ханаанската цветуща, източна страна

издигнат ощ стои, безименен, дори незнаен,

но пръскащ светлина по цялата окаяна Земя.

 

На този хълм, човеко, някога в далечни древни дни,

един кръст бе издигнат към небето,

той бе от просто, грубо, недодялано дърво,

но ето, там на него разпнато бе на Спасителя телото свето.

 

Това бе Моя Син, Цар вечен, изначален.

Дойде при вас препълнен със любов,

дойде да стане ваший път и истина и сила,

на саможертва зарад вас Той бе готов.

 

Донесе ви живот и свобода и светлина във този свят,

а вие си затворихте сърцата и ума,

и рекохте “махни го този”, и “разпни го” на Пилат,

и искахте върху чадата ви да падне на Невинния кръвта!

 

Добре, разпнато бе телото Му на кръста,

и капка подир капка изтичаше на Моя Син кръвта.

Бледнееха страните, устните, челото,

страданията нечовешки замъгляваха очите и ума.

 

Но Той пак любеше,дори и там в мъката безкрайна,

и пак с последни сили каза: “Татко Мой, на тях прости”.

И пак със нежна обич, чиста, всеотдайна,

Христос поглеждаше към вас, човеци зли.

 

Той знаеше цената на живота,

но всичко даде Сам до край на Голгота,

плати с живот и кръв за теб, човеко,

за да изкупи твоята душа от грях и от смъртта.

 

Ти пак си сляп, о пак си неразумен, клети,

не можеш нищо май да разбереш сега,

ти беше роб на грях коварен, тежък

и стенеше във мрачните вериги на смъртта.

 

Душата ти обречена е на безкрайни мъки,

без Бога, без Спасителя, ти ще погинеш в тъмнина.

Нечисто ти сърце е пълно със отрова смъртоносна,

която те разяжда през всичките ти дни в света.

 

А ти сега си сляп, това не виждаш,

а ти не чувстваш, че умираш всеки ден във грях,

а ти не знаеш, че душата ти във смут изстива,

защото след смъртта на тялото, пред Мене ще застане тя.

 

Сега се ти залисваш тук и там с каквото си намериш,

в компаниите весели, с вино, с тютюн, с вещи и коли,

прекарваш времето си в суети и глупави забави,

и твоят ум зает е само как да припечели повече пари.

 

От пусто в празно все преливаш,

безумний, ти погиваш в този свят!

Живота ти безцелно преминава във неволи,

дорде за тебе чуят, че си свършил земний път.

 

Но после! Даваш ли си сметка после що те чака?

Пред Мене идваш гузен, изтрезнял

и търсиш да се скриеш нейде клети,

внезапно сам тук истината веч прозрял.

 

Спомни си ти сега за Онзи там, разпънатия на Голгота,

Аз Го пратих тогава и за теб,

Той носи твоето спасение от гроба и смъртта,

Той твой Живот е, твое опрощение, човеко клет!

 

И ти, който объркано стоиш сега пред Мен,

незнаейки какво да мислиш веч,

знай , ето, Аз Творецът, очите ти отварям в този ден

за Истината, Пътя и Живота вечен в този свет.

 

Това е Сам Исус Христос, Син Божий, Цар и Господ!

Пред Него ти ела! На колене сърце си постави,

очите отправи си към разпънатия на Голгота,

Той Своите ръце към теб простира с милост, разбери!

 

Аз Сам обръщам се към теб, ела човеко ти живот да вземеш!

Ела, о бедний и повярвай в Мен, Аз искам да живееш запомни!

Ако на Мен се довериш и с вяра Ме приемеш,

то Моя свят Отец със милост твоят грях ще ти прости.

 

Ела, Аз чакам те, отдавна викам твойто име!

Ела! Виж раните от гвоздеи още са на дланите Ми тук,

виж капки кръв изцеждат се от Мойте рани,

та Аз те любя, затова приех смъртта без звук.

 

За твоята душа, за теб, що в агония се свиваш,

за теб, що тръпнеш в безпокойство пред смъртта,

за теб, що с цяло си сърце за мир, покой жадуваш,

за теб, що търсиш да запълниш с нещо свойта самота!

 

Ела, подай ръка, пред теб се спирам!

С ранена Си ръка Сам хлопам на сърцето ти сега.

На Мене погледни, разпнатия за тебе,

и Ме пусни, Аз нося ти Живот от вечността!

 

Ти слушаш на Исус зова любящ, човеко!

Повярвай, Той е пътя към Живота!

Назад не се обръщай, скъсай с неправдите си зли!

Поискай сила и на сърцето ти ще стане леко,

и Сам Той ще те изведе към чудни висини!

 

От тебе ще извади всичко що те опетнява,

омразата, лъжата, лицемерието, завистта,

ще махне твоята безумна гордост, що те ослепява,

ще те очисти от безверието и жестокостта.

 

Ще ти даде сърце любящо, меко,

изпълнено със нежност, топлина,

ще вложи във душа ти милост свята

и много кротост, мир, покой, виделина.

 

Приятел верен на земята знам, че нямаш,

човешката любов е користна, помни!

А чудният Исус, що Сам възкръсна в слава вечна

ще те дари с приятелство най-истинско завинаги!

 

И няма да си вече сам, Той с теб ще бъде, о човеко!

Ще те теши със Своя Дух във твоя път,

ще учи те във святост да живееш, сине,

ще те научи да обичаш, ще направи те свят съд.

 

Така когато ти пред Мен застанеш сам след време,

не ще да бъде в срам обвито твоето чело,

а ще получиш милост най-голяма,

живот безкраен в радост там, на Святото Небе!