Човек се ражда и умира,

земята е човешката му плът,

душата със духа се слива

и литва по небесен път.

 

Къде отиваш, душо клета,

с товара си тъй зъл, проклет?

Защо смутена и несрета

заставаш ти пред този път?

 

Нима неволи и тревоги

те тъй уплашиха сега?

Веч всичко свърши и не мога

сега да ти помогна и простя.

 

Защо не Ме послуша тамо

на таз Земя, във твойта плът,

та ти сега да си на рамо

на ангел свет към Райски кът.

 

Зовях те с нежност, настойчиво,

подавах и ръката Си на теб,

желаех да спася те от несгоди

и радост да даря ти в твоя път.

 

Но в свойта плът ти беше непреклонна

и горделиво Ме отмина във света,

презрение таеше се в очи ти,

насмешка злъчна в ироничната уста.

 

Сега застанахме лице срещу лице

и страх безумен виждам в теб,

ти свойта участ чак сега разбра

и твоето сърце стопи се като лед.

 

Пред теб Съм. Ето, ти Ме виждаш.

Но не Спасител със протегната ръка.

Пред теб Съм, ти во истина Ме виждаш,

но безпристрастен, справедливи Съдия!

 

Така със затаени ужас във очи

ти чакаш своята присъда тежка,

сълзи узряват, духът твой скърби,

завършил пътя свой в погрешки.

 

Във името на Светлия Творец,

във името на Святия Спасител,

награда получаваш кат венец,

смърт вечна в огнена погибел.

 

Това е ,клета душо, запомни,

наградата за всеки, що презря Ме,

и Моята прободена ръка отхвърли,

и с присмех поруга Ме.

 

Тази среща те очаква теб,

четящия тук тези Мои слова,

когато твойта плът умре,

ще се изпълни прочетеното тук сега.

 

Но ето, имаш още малко време.

Отново те зова като баща,

отново с милост те приканвам, слепи,

и искам тук Живот да ти даря!

 

Ти името Ми свято тука знаеш,

Исус Христос, разпънатий на кръст,

Исус Христос, Богочовека вечен,

Исус Христос, Спасителя от адска смърт!

 

Аз сам дойдох при теб да те повикам,

теб, изнурено и проклето същество!

Аз сам дойдох от смърт да те изтръгна

и да ти дам тук ново естество!

 

Спомни си, Мой приятелю, човеко,

за оня древен, древен ден,

когато Аз увиснах на дървото

без грях, грехът твой взех на Мен!

 

Изкупих те със силата Си свята,

изкупих те със Своята любов,

от твоя господар жесток и страшен

откупих те със Свойта свята кръв!

 

Заради святото Си чисто име,

заради Своята неземна доброта,

дойдох в несъвършенна плът най-земна,

за да изстрадам твойта смърт и те спася!

 

Но знай че твойте тъмни беззакония

тъй много са през земния ти път,

че заслужаваш вечната агония

и огнения страшен адски съд!

 

Душата ти е тъй омърсена пред Мене

с най-тежки и омразни грехове,

това са гордост и високомерие от време,

безверие, омраза, алчност от дете.

 

Ти нищичко добро до тук не си направил,

все лоши, недостойни и очернени дела.

Те виждат ти се в бели краски, ала знай,

че туй лъжа е и в заблуда си сега.

 

И опетнен си и омърсен много,

изгнил си като дънер много стар,

от теб филизи веч не ще покарат,

защото си кат труп изтлял.

 

И въпреки това, Аз пак те любя

и мога да ти дам още сега Живот,

и да сменя прогнилата ти същност,

греха да ти отмахна, дето си му роб.

 

Я сам се погледни и премисли сега

какъв е смисъла на днешний ти живот.

Надежда нямаш, ни покой, ни мир,

нито пък виждаш от бедите брод.

 

Родил си се. Дошъл си на света.

Надежда някаква таил си в младини си,

но всичко в този свят е суета

и безнадеждност крие се във дни ти.

 

Къде си тръгнал, знаеш ли сега?

И що забързал си се тъй,човече?

Целта ти е неясна във света

и нищо ти напред не виждаш вече.

 

Във своето високомерие вървиш,

кат сляп се луташ, но не търсиш помощ

и гордо в своето безумие стоиш,

отказвайки живот, потъваш в пропаст.

 

Поспри за малко! Чуй ти Моя зов!

Аз любя те, човече неразумни!

Дарявам ти от милост Вечния Живот,

повярвай в Мен и приеми Ме, сине!

 

С вяра ще живееш и ще бъдеш,

с вяра ще получиш Вечността,

с вяра ще пребъдваш ти пред Мене,

с вяра само тук ще те спася!

 

От грях далече бягай без да спираш!

От зло безумие далеко стой!

Така мир Божий ще получиш скоро,

и радост непрестанна и най-свят покой!

 

 

Ела! Товарът твой тежи безмерно

на слабите ти тъй сломени рамена,

душа ти осквернена от неправди

погива в безпросветна тъмнина.

 

Спасен да бъдеш тук не щеш ли?

Не искаш ли да взема тежкий ти товар,

свободно да въздъхне и душа ти,

без всички грехове, горили я като пожар.

 

Ела! Виж дланите Ми святи са пробити!

Кръвта Ми там на кръста се проля!

Ела! За тебе Аз разпънат бях, тъй клети!

Ела! Дарявам ти Живот! Ела да ти простя!

 

Сега ела! Веднага, днес, побързай!

Аз още малко ще те каня и ще спра!

При теб сега е Святия Спасител

и ти протяга Своята ръка!

 

Приемеш ли Ме в своето сърце смутено

ще придобиеш ти безценен дар,

от тебе извор вечен непрестанно

ще се излива кат Божествений нектар.

 

Жив! Жив във радост ще пребъдваш

със свойте братя и сестри,

и сам Аз Царят твой, приятел вечен,

от тебе ще изтрия скърби и сълзи!