Безумие човешко и заблуди сатанински

обхванали са множество души,

и в мрежата коварна на врага ми

се гърчат в ужас невярващи човеци зли.

 

Последна е поканата към още живите,

що с мъртви съвести са и живеещи във грях,

измамени от дявола, оплетени в лъжите,

потънали във фалша на света сред мрак.

 

Но Божията милост тъй прекрасна,

насочена е днес към теб, човеко сляп,

що си потънал тука на дълбоко,

сред тинята на своя грях проклет.

 

Ти чувстваш, че света върви надолу,

ти си смутен, душата ти е ужасена

и тази тъмнина представяща се тук за ден,

все повече навлиза ти в живота.

 

Аз знам, че си уплашен, неспокоен,

не виждаш как ти ще живееш занапред,

пред тебе мрачна неизвестност,

о клети, ти лишен си от Небесен хлеб.

 

Защо не си щастлив, защо без радост е душа ти?

Нали ти вярваш, че ще можеш да се справиш,

че в твоите ръце ти е живота

и ти ще можеш сам да си го управляваш.

 

Добре. Какво постигнал си до тук?

Нима се радваш на това, което имаш?

Задоволена ли е жаждата на твоето сърце

да си обичан, да си щастлив, да пееш?

 

Но чувстваш се отхвърлен, неприет.

Доверие и ти на никой вече нямаш,

и подозираш, че приятелите твои

не са ти верни и неистински са сякаш.

 

Когато искам ти да чуеш Моя глас,

ушите си запушваш нервно,

не ти харесва Моя зов към теб

да спреш да ходиш под ръка с греха си.

 

Кога ти за последен път към Бога си извикал?

Кога проплака тук сърцето ти към Мен, човек?

Кога поиска да те чуя и прегърна,

та Своята утеха и любов Аз да ти дам?

 

А ти сега четеш и иронично се усмихваш.

Да, Аз те виждам, открит си ти пред мен,

оголената ти душа във смут се свива,

но в свойта гордост  мислиш, че си скрит съвсем.

 

Аз виждам твоите дела нечисти,

Аз зная в твойте дълбини какво е скрито,

в душата ти е спотаена смъртоносна тъмнина,

а ти и не разбираш колко болно ти е тук сърцето.

 

Ела, окаяни при Мен. Аз те познавам,

дочул съм слабия ти вопъл отправен към Отец.

Учуден си и мислиш, че това не е възможно,

но знай,  че няма нищо скрито тук от Мен  в този свят.

 

Сега разбираш, че Аз знам делата ти нечисти.

Аз зная всичките ти мисли и добри и зли,

познавам твоето сърце, пред Мене е открито

и то уплашено е, и отчаяно от тъмнината Ме зове.

 

Аз те обичам и те търся в мрака,

човек изгубен, скръбен и объркан в този свят,

но знай, че Аз съм Светлината и Маяка,

що ще те изведе от този страшен ад.

 

Та ти, о душо клета, си кат агне малко,

заплетено в поникнал в ямата трънак

и да излезеш ти от там е невъзможно,

но Аз, Спасителя Исус подавам ти ръка.

 

Хвани я, здраво дръж сега, не пускай!

Аз пратен съм до теб живот да дам,

да те изпълня с вяра жива, чиста,

надежда да ти дам и Моя огнен плам.

 

Аз съм любов и мир и Светлина,

Аз пътя съм сияен към Небето,

Аз Истината съм , човек обременен,

и от смъртта да те спася дошъл съм, ето.

 

Да махна ти хомота, що дявола, убиец на човешката душа,

нахлузил ти е тук сега и ето,

с веригата си грозна сам те влачи

надолу към вечна, страшна смърт, човеко.

 

Дойдох на таз Земя тук и за теб,

понесох на плещи Си всичките страдания човешки,

взех върху Себе Си и твоя страшен грях,

платих за теб високата цена с кръвта Си.

 

И Моето страдание и мъки страшни,

и тази смърт ужасна там на онзи кръст

бе зарад теб. Понесох Аз смъртта ти,

която ти я заслужаваш в този свет.

 

Кой зарад теб  положил би живота си в тоз свят?

Кой би страдал повесен там на кръста,

за да живееш ти освободен от смърт и грях,

и да си в радостта на Бога вечно.

 

Аз зная, слаб човеко, че никой туй не ще да изживее

тук на Земята, в този от дявола объркан и покварен свят.

Единствен туй направил е за теб Богочовека,

Исус Христос, Спасителя, най сладкия Небесен хляб.

 

Светът в който ти живееш веч загива

последни са годините, знай сега това

не ще да има вече бавене, но иде,

настъпва времето определено за съда,

 

на който всяка душа живяла по лицето на Земята,

ще бъде съдена от Бога Свят и Всемогъщ,

за всичките дела, що вършила е при живота,

що даден бил и е от нейния Творец.

 

Ще завилнее скоро тук врагът човешки с пълна сила,

защото идва неговото време на света,

а Господа Исус не ще спасява вече,

за туй докато тук е още, помисли си ти, окаяна душа.

 

Повярвай Му, Той чака те със милост!

Протегнал е към теб прободените Си ръце.

Сърцето Му е пълно с обич, да , към тебе,

и иска Той,  Исус, да бъдеш с него на Небе.

 

Там, гдето Той е Цар прославен и велик,

на Него се покланят ангели и власти.

На Божия Агнец ти днес се облегни,

за тебе Той плати с кръвта си.

 

Обичай Го,  в сърцето си човешко приеми Го,

на Него своята душа ти довери.

Той носи ти утеха тъй желана,

и смисъл нов тук на живота ти.

 

Уверено тръгни с вяра в Него!

Той пътя знае, Сам го извървя.

Но моля те, човеко, от греха си отърви се,

в неправди и злини недей живя!

 

Покай се, от стария живот се отречи,

и заживей от днес със вяра чиста,

ти кръста си сега го прегърни

и положи живота си с доверие в Христа.

 

И вечния Живот за да го наследиш,

сега Му позволи да владее в твоето сърце,

да го умие от греха с кръвта Си

и да даде ти Святия Си Дух да води те.

 

Да, този Свят Дух, пратеник на Бога,

за теб е, ти го приеми сега!

Той ще те учи, утешава и изобличава,

докато ти достигнеш светостта.

 

Ела, Аз те обичам и те чакам!

Прегръщам в Своите обятия уплашената ти душа,

със радост, мир и Моя свят покой ще я изпълня,

и тя ще свети облечена във Мойта чистота.

 

Така ръката твоя хванал

ще водя те, ще пазя те във твойте дни.

Сълзите ти със милост ще изтрия,

ще грейнат в радост и очите ти.

 

Когато падаш, ще те вдигам,

когато отклониш се в пътя, ще те връщам.

Ще Съм до тебе в радост и скърби.

Хлябът Небесен душата твоя ще насища.

 

А после ще те взема у дома Си

с други твои братя и сестри,

навеки с Мене да живееш ти, човеко,

и пълни с радост да са всичките ти дни.