Елате слепи, бедни, Мои чада!

Защо се скитате далече от дома си?

Затуй, че няма кой тук да ви хване за ръка,

и към Божествения храм да ви отпрати.

 

Когато слушам вашите стенания,

когато воплите ви чувам Аз,

със жал сърцето Мое се изпълва

и скръб изпитвам зарад вас.

 

Тъй много са тез люде бродещи, самотни,

човеци с празна, умъртвена, измъчена душа.

О, Мои деца, не чувате ли вий гласа Ми?

Аз съм Спасителя, що ви с любов зова.

 

Едни от вас Ме чуват и са тъй блажени.

При Мене идват и остават в Моя дом.

Там радост непозната ги обгръща,

мирът изпълва ги и стихва всеки стон.

 

Те са щастливи, оживяват и от радост пеят.

Възкръсват те за Вечния живот у Господа Отца.

Душите им възторжено Го хвалят,

разбрали веч на свойто изкупление прескъпата цена.

 

Очите им отворени са вече

към Мойта вечна светлина

и Аз, Спасителя Христос, човече,

се радвам за спасените от смърт чеда.

 

Не искаш ли и ти, о слепи, да прогледаш?

Не ти ли стига да се скиташ сам във мрак?

Какво ти притежаваш тук без Мене-

едно окаяно тело, една душа разядена от грях.

 

Богат ли си? Що имаш още ти, човеко?

Това което имаш е сал прах, що вятъра ще разпилей.

Не си помислил, че във твоето тело душата

трепери в ужас и от скръб линей.

 

Тъй беден, сляп и гол си, дрипи те покриват,

в нерадостни страни се скиташ духом ти.

Пустинята изходил си в застинала тревога,

но своя тъй мечтан оазис не намери го, нали?

 

Във кръг въртиш се и на място тъпчеш,

и то защото тъй си сляп и уморен до смърт,

и твойте грехове кат шипове в меса ти,

не дават ти ни мир, ни отдих в твоя път.

 

Какво си припечелил във живота си, човече?

Какво спестил си в свойте кратки дни?

Несгодите и мъките натрупал си в сърцето,

и огънят на неизвестността в душата ти гори.

 

Къде отиваш? Ето, празни са ръце ти.

Що носиш ти, човече, тъй прегърбен, уморен?

Душата твоя празна е и скръбна, клети,

не смей ни радост да поиска, ни мир от Мен.

 

А колко много искам да те стопля,

да ти покажа правилния път,

облечен да си в царствена одежда,

в ръцете носещ плод благословен, богат.

 

В сърцето ти окаменяло рана тежка зее,

и червеят на грях и зло дълбае го отвътре,

разядено и умъртвено от неправди, то не пее,

а с тежък вопъл стене жално, клето тръпне.

 

Умът ти овладяват помисли нечисти, зли,

устата скверни, недостойни думи бълва,

омразата прелива в тебе, завистта не спи,

и ето тук Ме разбери-теб смърт те цял изпълва!

 

Зараза страшна крие се у твоята душа,

знай, силен враг те в този свят владее,

той гони те безспир и удря с тежкия юмрук,

така че изтерзаното, измъчено сърце със кръв да се облее.

 

И ти търпиш жестокия хомот, не викаш Мене,

замлъкналите устни тук за помощ не отваряш.

О, знам, че ти не Ме познаваш и смутен

не търсиш никой, що тук утеха да ти дава.

 

Но ето, Аз дочух безмълвния ти стон, о, бедни робе,

сърцето твое думичка една беззвучно промълви,

то каза „Боже мой” и толкоз, друго няма,

но стига то, Исус да чуе и да те от игото спаси.

 

Ти жаден си за ласка, за милувка,

ти жаден си за верен, истински другар.

Ти търсиш някой, който с теб да бъде редом,

да ти помогне, от душа ти да отмахне непосилния товар.

 

Ти натоварен си с позор, със мъка тежка,

душата твоя уморена е до смърт,

но има, има знай Един, що мож да разтовари,

що може да помогне ти, когато носиш своя кръст.

 

Един велик, Един превъзвишен и светъл,

Един що носи царски скиптър и корона на глава,

Един, що зарад теб кръвта проля Си,

и ти донесе Живота Вечен, там на Голгота.

 

Той е Спасителят ти, що те люби във сърце Си,

Той истински възлюби те, затуй и слезна от Небе,

видя безкрайните ти скърби, постоянните тревоги,

и ето рече: ”Отче, нека да изкупя земното дете”!

 

„Цената скъпа е, но Ти дерзай, Мой Сине,

Аз също любя земните, окаяни деца!

Иди, Ти любиш ги тъй силно,

иди, с кръвта Си изкупи ги от смъртта!

 

Те са отстъпници и непокорни люде,

отрекли са Творецът свой, и Теб ще отрекат.

Не ще приемат Те и с присмех ще Те хулят,

и най накрай на смърт позорна ще Те предадат.”

 

Но Господ Бог любов е, милост е пречудна,

цената скъпа с радост тама заплати.

Изстрада, но изкупи твоята душа презряна,

и твойта страшна смърт със сила победи.

 

Ти си свободен веч, но ето че не знаеш.

Към Него, към разпънатия на Голгота погледни!

Там острите пирони във ръце Му са забити,

и свята кръв тече, тече во век, ти запомни!

 

Под този извор застани и сам ще видиш,

как чудно този извор душата ще омий!

От тези святи рани все излива се кръвта Му,

и чисти всякоя душа, за да живей.

 

От там извира светлина Божествена и чиста,

и всеки що във Него, прикования се взре,

веднага Божий Святи Дух душата му докосва,

и тази светлина прониква в тъмното, изстинало сърце.

 

Ела! Ей там ти погледни, където сочи Моята ръка,

погледай, Аз докосвам се до твоите очи,

сега ти виж оазиса, що търсиш тук от вековете,

там в него Извор има, що жаждата ти ще задоволи.

 

Водата жива е, и който пий от ней

навеки жив ще бъде, в светлина ще обитава.

От негова утроба, също извор ще тече

за Вечния Живот, що само Господ подарява.

 

Тоз чуден извор е Исус, изпратения от Небето!

От Него щом ти пиеш с вяра, запомни-

ще бъде оживяло и очистено от грях сърцето,

и няма то да вкуси от смъртта на грешници!

 

Ела, о бедний, чуй- Исус те кани!

С любов изпълнен е тук Неговия зов,

ела и виж тез страшни рани,

и намери покой и мир, и радостен покров!

 

Грехът е жило страшно, носещо смъртта ти,

в душата ти забодено е постоянно, да!

И ти от туй си станал и невярващ, и нерад,

но има начин да излезе той от тама веднага.

 

Сърцето твое е изпълнено с неправда

и ти облечен си със тежката си участ.

Един е, който може да очисти, да спаси,

и Той е чудния Спасител, Исус Христос наречен!

 

Но само ако искаш Той ще ти помогне,

ако Му вярваш, ако Му се довериш.

Тогава Той със радост тук при теб ще дойде,

и силен е от грях и смърт да те спаси.

 

Ала ти бродещий в скръбта, човече,

сам трябва да покаеш се, назад да не вървиш,

и грешките си стари веч да не повтаряш,

и повече в сърце си грях да не държиш!

 

Тогава! О, тогава знай, ти уморен човеко,

ще можеш да получиш тука Моя сладък мир!

Душата ти ще опростя, ще я спася вовека,

Исус тогаз ще вземе те до Себе Си на Своя сладък пир.

 

Аз съм простил на всеки още на Голгота,

като с черта задраскал съм там твоя грях!

И ето, казвам пак на всички люде тука-

повярвалите в Господа Исуса, ще взема там при Нас!