Мрак и вихри заледени

веят в хиляди души,

стенат в мрежи уловени,

с отрова пълни техните души.

 

Безочливо Твореца свой отричат,

надуват в гордост своето сърце,

очите лицемерно си затварят

за туй, що сътвориха Моите ръце.

 

Високоумстват те и разсъждават,

наука цяла против Мен дори

създадоха, за да докажат,

че няма ме, о, горко вам слепци!

 

Та кой ви даде разума, очите?

Та кой ви даде дишане, живот?

Сами ли себе си вий сътворихте?

Не сте! Пред Мен сте само плод

 

на своя грях безмерен, страшен,

на свойта гордост тъй горчива.

На своите деца, що Аз ви давам

грехът предавате и туй, да Ме отричат.

 

Но знайте! Гибел е за вашето неверие

приготвена от вечността,

за вашето безверно лицемерие

приготвил съм смъртта.

 

Но пак ви любя и да ви простя с любов

готов Съм, чакам с нетърпение

вие да откликнете на Моя зов,

за да получите Живота и спасение.

 

В блудство и лъжа живеете,

варосани отвън, но гнила е вътрешността,

едни пред други лицемерите

и мразите се злобно в сърца.

 

Жените си разменяте и блудствате,

нечистота и смрад сте вий пред Мен,

децата си не любите, а мразите,

умът ви с подлост веч е заразен.

 

Едни на други почит си отдавате,

но туй е само за очи,

а в себе си един на друг се подигравате,

в безверие живеете и в суети.

 

Отдавате живота си на вятъра

и хвърляте се в разни препирни,

клеветиш брата си напразно, клетнико,

Аз виждам всичките ти помисли тъй зли.

 

Мнозина тичате в лъжата,

завличате и други към това,

накрая там е само пустотата,

след нея няма друго, сал смъртта.

 

Духовна смърт, това е страшно нещо,

живееш, но си празна пещера

и мухъл само, паяжини прашни

висят във твоята проядена от грях душа.

 

Мъртвила пусти, морни сенки бледи,

това сте пред очите Ми сега,

Аз искам да ви стопля и със сила

живот да дам на вашата душа.

 

Сърце туптящо да получиш ти бедняко,

и този лед във теб да се стопи,

очите ти да грейнат в светлината,

и ти да видиш Моя лик святи.

 

Живота Аз създадох и на теб, човеко,

предадох Моя образ, Моя Дух,

дарих ви мисъл, разум, воля ви вложих,

и ум, сърце, любов ви подарих.

 

Сега за теб, тук на земята

любимия Свой Син пратих.

Той Сам дойде за да плати цената,

що бе нужна, така те Аз спасих.

 

Какво ти още искаш тук, безверни?

Какво не ти достига, та смутен

не смееш да повярваш във Сина Ми,

а слушаш други думи, не от Мен?

 

Това е истина, Аз ти говоря

и твойта съвест Мой е глас,

недей я умъртвявай, тя е тъй ранена,

на Мен сега я дай, тук е твоя Спас.

 

Ще те умия в Свойта чудна милост,

сълзите ще изтрия, ще стопя,

проклетата ти гордост ще измия,

мир, радост и любов ще ти даря.

 

Но искам да почувстваш колко грешен

е пътят ти до тука извървян,

и колко тъжен, мрачен е без Мен,

живота що си водил от Адам.

 

Сега Спасителят при тебе иде,

подава ти приятелска ръка,

той Мойта свята сила има,

от тебе ще изпъди Сам греха.

 

Смъртта ще да побегне във уплаха,

там, дето е Христа, е светлина!

Да бъде ден! Това е веч хвалата

на всеки, що от Мене е спасен.