Само с вяра в Христа

живот на всеки ще даря,

със сила от смъртта ще го спася

и в Рая ще го прибера.

 

Тогаз на този свят натегнал

от беззакония и плевел,

ще легне веч присъдата една,

смърт вечна в едно със Сатана.

 

В езерото огнено где с жупел

и газове отровни, в беди

ще бъдат всите непокорни,

безверни, непокаяни души.

 

От там излизане не ще да има

и там е вечност вън от Рай,

желеене и вопъл, ден, година,

и тъй жестоки мъки до безкрай.

 

Аз желая вас да ви спася,

но вий не искате сега да ви простя

и заведа там, гдето

тъй желае душата ви да бъде на Небето.

 

За свойта вяра във Христа

ти, брате, ще получиш във награда

корона, почест, вечна веселба

и всяка благодат, и слава.

 

Еова още се наричам,

но ето, пак ви каня, тъй обичам!

Аз Своите чеда добри,

на света изпращам, разбери.

 

Чрез тях говоря ти сега,

те Мойте думи ти предават,

и за спасение вестта добра

чрез своята уста ти подаряват.

 

Туй Аз отдавна върша упорито,

дано ме чуеш ти, човеко слаб!

Покай се и Сина Ми приеми,

защото пътят ти е зейнал гроб!

 

Аз тъй желая вси да ви спася

от таз измама и от таз лъжа,

що вашите глави тъй замаяни

приемат с вяра от врага Ми.

 

Той мами ви с пари, със слава,

предлага ви богатства, но е плява

туй нещо пред живота,

дето Сина Ми ви донесе на Голгота.

 

Пари, богатсво, скъпо злато

ще стрия тук на прах и ето,

тъй както на земята голи сте дошли,

пред Моя съд вий ще застанете сами.

 

С позора черен на челото морно,

с греха омразен за печат,

пред Моите нозе, безверни, ще застанеш

да те съдя Аз, Бога Свят.

 

Ръцете ти пак празни и тъй голи

към Мене ще протегнеш със молба,

но милост няма там тогава,

за туй Съм те приканвал Аз на таз земя.

 

И дни наред Съм викал и зовял,

дано да чуеш и да се покаеш,

защото ако тук в Сина Ми си повярвал,

не би те теб смъртта заметнала с воал.

 

Тъй черен, мрачен, скръбен и проклет,

където ти ще стенеш брате клет,

в безкрайни нощи, с вопъл ще зовеш

Сина Ми и накрай ще разбереш,

 

че си пропуснал този час блажен

за своята душа и опетнен

от свойте грехове безпотни,

погинал си навеки, смърттни.

 

Предупредих те и пак предупреждавам те сега,

приемеш ли в сърцето тез слова?,

спасението свое ще постигнеш

и радостни ръцете свои ще издигнеш.

 

С удивление, с неземна радост у сърце,

със сияние в очите ясни

и с мир безкраен, ти като дете

ще викнеш, ще запееш, Боже ясни!

 

Хвала и вечна слава на Исус, що мен спаси!

И с погнуса на своя стар живот ще се поспреш,

 и лесно ти от него

чрез Сина Ми ще се отървеш.

 

Но Мойта радост ще почувстваш с пълнота,

когато е пред теб Голгота

и ти помислиш, пък и разбереш самин,

че за греха умря там Моя Син.

 

Сега когато тез слова

приемеш с надежда във сърцето,

моли се най-смирено на Отеца,

Той чува те прекрасно от Небето.

 

Чрез Своя Дух Святи, що тук пратил е

над теб да бди и наредил е,

на утешение и на подкрепа

да бъде Той за теб, човека.

 

Що с чисто покаяние и от сърце

към Мене гледа и милоста Ми съкрушен зове:

Христе, Ти Спасител мой Си

и дарил Си мен живота,

нека вкуся тук от Твоята Голгота.

 

Дай ми и покой и радост,

таз неземна благодат и сладост,

съкровище да трупам на Небето,

натам където влече ме веч сърцето.

 

С духовни дарби Ти ме обнови,

на Теб желая веч да служа, о Святи,

и тук при Теб да водя вси

човеци непокаяни, лъжци,

 

убийци, даже и дори

най-черни и помръкнали души,

и те към Теб с надежда да зоват,

и те да просят тая благодат,

 

що Твойте чудни думи мен откри ми

и тъй от черна смърт спаси ме.