Нагряваха ме със словото за Христовите кръстни мъки,

докато омекнах. Съответно ме прибраха и на топло,

за да не изстина и пак ме загряваха,

вследствие на което се размекнах.

И да ви кажа, олекна ми. В сравнение със премръзналия

и закоравен свят, от който идвах,

тая топлина ме промени в друг човек.

Животът вече не изглеждаше студен и груб,

а пълен с надежда и радост.

Загряването определено поразтопи горните ми пластове

и се избавих от доста нечисти примеси.

Още докато бях мек и податлив на обработка,

ме сложиха в калъпа и ме пресоваха

до желаната от тях църковна форма.

Там постепенно изстинах и се втвърдих.

Втвърдих се против света.

Против останалите църковни калъпи.

Против различните  от мен.

Вярвах в любовта, а бях груб с тях.

Вярвах в милостта,  а ги осъждах.

Вярвах в прошката, а ги охулвах.

Вярвах че сме братя, а ги имах за чужди.

И тогава срещнах Теб... Не, по-скоро Ти ме срещна.

Абе направо ме блъсна. И начупи калъпната ми форма.

И ме разтопи и пречисти цялостно,

чак до скритите и най-дълбоки пластове на същността ми. Примесите изгоряха, калъпите не издържаха.

И ми даде образа на Своя Син.

Аз си мислех, че Го познавам, че съм Го срещнал преди

но уви, било е от втора ръка.

Аз си мислех, че съм много горещ, дори нажежен,

но след срещата със Твоята слава, разбрах,

че съм бил хладък и блудкав.

Признах си, че съм недостоен за Теб

и бях готов сам да тръгна към ада,

защото в Твоето свято присъствие се видях нечист.

Чух думите Ти, с които ме спря и като вулкан от земята

до небето изникна пред мен кръста на Твоя син.

И неговата кръв, заради която Ти си ме приел за свой.

Не по мои заслуги, но по Негови.Това ме направи жив и силен, дързък и праведен. Несъвършен, но праведен!

Праведен човек, който се усъвършенства с радост.

Тогава ме изгониха навън, на студа, за да умра,

защото се преобразих по образа на Твоя син

и оскверних техните калъпи.

Преди това никога не съм си представял, че ще изляза навън.

Та нали мястото ми е вътре, където е топлината.

Тя се оказа хладкост...

Навън съм вече 10 години и не съм изстинал. Горя. Всеки ден. Всяка нощ. Зарязах правилата им и прогледнах.

Оставих храната и ми се наситих.

Отрекох се от думите им и станах свободен човек.

Нямам пълното знание, но вярвам от сърце.

Знам, че гледаш в мотивите ми и думите ми към Теб намаляха.

Ти ме изведе навън,  за да се науча да ходя с Теб.

Аз познавах само Сина Ти,

но Ти си Го пратил, за да ни доведе при Теб. Татко!