Лесен път към Бога няма!

Стръмен е, отвесен кат скала.

Сал когато своя си товар оставите навреме

ще се изкачите до върха.

 

Да, на всеки тук от вас от там минава пътя.

На върха е кръста древен със разпнатия Исус,

там върви пътеката за Мойто Царство,

но сал смирените ще минат там под тоя кръст.

 

О, чада Мои, защо отхвърляте словата Ми с презрение,

защо не спрете своето безумие сега?

Себелюбието, гордостта ви заслепили са очите

на сърцата ви, душата и ума.

 

Няма да получите от Мене сила

докато не разберете, що е туй любов.

Тъмнина обзела е на вси ви умовете

и стоите замаени не под Мой покров.

 

Аз изобличавам всички без остатък

и наказвам всеки, що греши,

но го правя от любов към вас, о слепи,

Аз не искам да погинат вашите души!

 

Не живейте в заблуждение, чада!

Там гдето цари любов е светлина!

Лесно е да любиш този дето те обича,

но как любите, кажете, вий врага?

 

Вий един друг мразите се и надуто

смятате, че другите са в тъмнина,

че не служат верно на Отца,

и че само вий сте църква Божия.

 

Горделиво, в самохвалство крачите най-важно,

църкви сте създали, кой е като вас сега!

Ваща правда не надмина фарисеите,

вашата любов на думи е, презряхте на Исус кръвта.

 

Аз Исус съм пастир и глава на Църква свята!

Да, народът Мой Ме слуша и след Мен върви,

той сплотен е във единство и любов богата,

дружно към Небето с радост тук върви.

 

Няма раси, няма роб и господар, ни грък,

ни евреин, нито скитник, ни слуга,

в туй човечество Аз имам верни люде свети,

що Ме следват съединени духом в любовта!

 

Ами вие, питам ви, кои сте, дето смятате, че църквата сте Моя?

Вижте как във гордост всеки е надигнал своето сърце

и забравил е, че Аз пролях кръвта Си за ония,

дето са познали нейната цена во все.

 

Вашето служение не Ме задоволява,

то е пълно с лицемерие, лишено от любов.

Кат деца играете си на богослужение,

но в действителност то няма съдържание угодно на Христа.

 

Спорите за най-нищожните неща,

а забравяте най-важното, да любиш брата,

не отстъпвате от своето си нито йота,

готови сте да стъпчете тоз дето мисли другояче.

 

Един друг се презирате и съвестта ви е нечиста,

това що мислите не казвате го никога.

Най-лицемерно се усмихвате един на друг, но във сърцата

загнездено е недоверие горчиво кат пелинов стрък.

 

Разделени, враждуващи, главите си обръщате при среща,

вий важни в своята човешка правота,

вървите гордо със греха подмишка

и вярвате, че служите на Господа Христа.

 

Горко ви, люде непокаяни, ни топли, ни студени,

ще ви избълвам от устата Си тоз час,

ако ви ощ търпя, то е защото ви обичам,

защото купих ви с цената на кръвта на Моя Син Исус!

 

Ако се не покаете, ако не спрете безумието свое,

ако не вслушате се в Моя глас,

не ще пожаля вас, клоните от дивата маслина,

тъй както не пожалих истинските клони в оня час!

 

Познайте свойто място и сърцата си смирете,

Аз няма да ви чакам тук безкрай!

Без жалост Сам ще отсека дървото,

що Ми не дава плод и станало е тук за срам!

 

Къде е радостта ви, къде е Мойта благодат сега?

При вас ли Съм за да ви благославям?

Не, няма място там за Мен гдето живее гордостта,

гдето всеки смята се за прав и где омраза има.

 

Душите ви са пълни с тъмнина и мрак,

сърцата са препълнени с презрение и гордост,

душите мъртви са ви във греха

и вие нямате тук Моето благоволение!

 

Суха земя, нераждаща пустиня сива,

това са тези дето бродят в свойта тъмнина.

Това което дадох ви го омърсихте,

за нищо счетохте на Моя Син кръвта.

 

Дълбоко огорчен Съм аз от вас, о люде!

Аз ви избрах да бъдете виделина,

да пръскате в света на мрака светлината,

що дадох ви в едно със любовта.

 

Защо стъпкахте с глупостта си този дар неземен?

Защо решихте, че стоите на Небесна висота?

Вий слепи бяхте там, когато Аз новородих ви,

но после върнахте се да се валяте отново във калта.

 

 

Омръзнаха Ми вашите служения в едно със сърцата ви нечисти

и песните ви, дето пеете по навик ей така.

Вий Мен не можете да заблудите, че греха ви

стои пред Мене като планина!

 

Сега е време да покажа на народа Мой

що значи сила свисша от Небето.

Очите им затворени са знам,

но аз ще пратя Светлината Своя, ето.

 

Не безпокойство искам Аз да виждам тук,

не зли съмнения, обвили ви като бръшлян сърцата,

а радост, сигурност във Мен

да имат всичките Ми люде по Земята.

 

Кога най-после ще погледнете към Мен

с доверие тъй нужно ви на всите?

Не се плашете, люде Мои, от утрешния ден,

а бойте се от силата на греховете!

 

Аз искам да се ободрите и така,

сплотени здраво в любовта Ми свята,

да бъдете свидетели за Мен в света,

неустрашими, дръзки, пълни с вярата богата!

 

Това нек първата ви грижа да е, Мои чада,

че време малко още има, ето ида!

А колко радост има в Небеса

за всякоя душа намерила Исуса, Божий Сина!